Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как българската музика достига до западноевропейската публика

В "Радиокафе" - проф. Борислава Танева, чиито творби звучаха в Люксембург

Снимка: Artistes en herbe

Проф. Борислава Танева, композитор и заместник-ректор на Националната музикална академия разказа в предаването „Радиокафе“  за изпълнението на нейни творби в Люксембург и как българската музика стига до западноевропейската публика.

Имаме какво да покажем на света в културно отношение, не само музикално, но във всякакво друго изкуство, посочи тя и допълни, че би било много хубаво да има една по-организирана държавна политика и мост към всяка част на света. 

„В моя случай прозвучаха 2 произведения, изпълнени от деца и писани за малки деца и оркестров ансамбъл, една ниша която с огромно удоволствие разработвам в Люксембург в Залата на Филхармонията. Те са в изпълнение на две малки прекрасни солисти – българката Никол Кисьова, която е 9-годишна, и Бурук Кючук Кушел от Истанбул, на 10 години. С Майнхайнския камерен оркестър те изсвириха моите 2 концертни пиколи, съответно за пиано и флейта. Това беше на заключителния Гала-концерт на Асоциация „Artistes en herbe” („Подрастващи артисти“) в Люксембург, която е изцяло насочена към творчеството за деца от деца, въобще за креативността на младите, на най-малките и подрастващите музиканти, което е една много хубава кауза“ подчерта проф. Танева.

Освен нейни произведения в една от най-престижните зали на Европа са се чули и други български произведения – на Албена Петрович, която от години работи и живее в Люксембург и е един от организаторите и вдъхновителите на този конкурс за деца „Artistes en herbe”, както и на Емелина Горчева. .

Проф. Борислава Танева разказа и за атмосферата на конкурса и изпълнената с  въодушевление от енергията на младите хора, усмихната публика.

„Наистина е изключително да видиш малко дете, което музицира творчеството си с оркестър, това е една много красива, положителна гледка – много беше хубаво“, категорична бе тя.

Чуйте още от разговора на Лили Големинова в звуковия файл.

По публикацията работи: Спаска Давранова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Шаламанов

Историята оживява - Добрият човек Александър Шаламанов

Днес ще се върнем назад във времето на златните години на българския спорт. Периодът на 60-те, 70-те, 80-те години, когато родните спортисти впечатляват не само сънародниците си, но широкия свят. Върховите им постижения обаче не променят човешките качества на голяма част от тях. Българските спортисти от онези години съчетават изключителен талант с..

публикувано на 02.11.24 в 16:00
С Александър Шпатов

Софийски разкази - Александър Шпатов

Александър Шпатов,  председател на Сдружение за градски читални, водач на литературни разходки, изследовател на софийското минало, верен фен на футболен клуб “Левски” и писател, автор на книгата “На живо от София”: "Останали са хората, въпреки, че се променяме вътрешно. София е един европейски град и стои по-добре на световната карта. Усещането, че..

публикувано на 02.11.24 в 15:00
Мими Иванова и Развигор Попов

Адресите на любовта – Мими Иванова и Развигор Попов

Музикантите са заедно повече от 50 години Любовта на Мими Иванова и Развигор Попов далеч не е фойерверк от пръв поглед. Те дълго работят заедно и се уважават като професионалисти преди да се погледнат с други очи. За да се съберат и двамата минават през тежки разводи – Мими с поляка Юрек Рибински, а Развигор с пианистката Теодора. Женитбата им..

публикувано на 02.11.24 в 14:00

От Франкенщайн до ИИ

Емблематичното чудовище „Франкенщайн“ на Мери Шели оживява в ново издание. Представя ни го Емил Минчев – писател и преводач:  „Беше огромно предизвикателство, езикът преди 200 години е доста различен. Франкенщайн въвежда два нови жанра – научната фантастика и хоръра. Да не забравяме, че Мери Шели като го е писала, е била само на 19! За да..

публикувано на 02.11.24 в 12:09
Петър Теодосиев

Псевдонауката е част от дезинформацията

Ролята на псевдонауката в ежедневието ни с   , гл. редактор на Българска наука : "Като ученик бях част от недобра образователна система. Идеята ни сега е да има сайт, който да дава достъпна, разбираема научна информация. За съжаление в България сме в челните три места по вяра в дезинформация и споделянето ѝ. Видяхме сериозността с коронавируса...

публикувано на 02.11.24 в 12:00
Хелиана Велинова

Пресечната точка между игрите и образованието

Game Dev Day 2 , организиран от екипа на Sofia Game Night и Сдружение "Възможности без граници". С подробностите слушаме Хелиана Велинова: "Игрите позволяват грешни решения и виждаш какъв е резултата. Игрите дават възможност да грешим на воля и да видим какво ще стана. Младите играят игри - симулации на човешки отношения.  Говорим и за..

публикувано на 02.11.24 в 11:00

Отвъд форматирането

Могат ли различията вместо да ни отдалечават, да ни събират и заедно да живеем по-добре? Представяне на детската книжа „Фигури“ от автора ѝ, психологът Слави Стоев: "Идеята за книгата дойде в една хотелска стая, където бяхме карантиниране с детето ми. Рисувахме с него комикси с геометрични фигури. Те са кардинално различни и направих аналогия към..

публикувано на 02.11.24 в 10:35