Найден Тодоров за Дютоа, Плетньов, Петренко, Погорелич и други музикални истории в новия сезон на Софийската филхармония:
Новият сезон на Софийската филхармония вече е ясен – какво обаче се крие зад бляскавите концерти в афиша? Това разказва в "Радиокафе" Найден Тодоров - интересно, откровено и с чувство за (музикантски) хумор.
Как всъщност се „прави“ един сезон. Три са компонентите – „за какво съм мечтал аз; за какво мечтае публиката според анкетите, които непрестанно „пускаме“ сред тях, и да ви кажа, хората стават все по-смели и може би не подозират колко много се съобразяваме с тяхното мнение; и третото са имената, които кристализират, когато съпоставя сезоните на 7-8 от най-големите оркестри и на 5-6 от най-престижните зали. Когато дадено име се появи няколко пъти, аз разбирам, че трябва да се стремя да го доведа в София“.
Според Найден Тодоров в класическата музика генерално има един проблем и той е в следствие на краха на големите звукозаписни компании, които преди са създавали големите световни звезди, както и на рухването на империята Караян – „не съществува онази сила, която „хващаше“ още от деца Ан-Софи Мутер или Евгений Кисин и ги правеше големи, и те са такива и до днес. Днес социалните мрежи играят тази роля, те могат да създават звезди, но нямат онези високи критерии“. Това обсъждаме с Найден Тодоров, както и факта, че днес има регионални звезди, но не и световни.
Иначе, за да присъства в афиша на есенния сезон, от най-много убеждаване е имал нужда Шарл Дютоа, който продължава да бъде един от най-търсени диригенти днес – „много му е пълен графикът наистина, но аз се възползвах от обещанието, което даде при предното си гостуване – тогава каза, че ще дойде пак. Е, припомних му го, заявих, че публиката го очаква, музикантите – също. И ето – намери пролука“. Тук Найден Тодоров разказа и за едно ненадейно „прескачане“ на Шарл Дютоа до зала България, когато минавал през София на път за почивка в Турция и решил да разгледа залата, „портиерите не са били като сега, пуснали го, имало репетиция, Емил Табаков дирижирал и по едно време се обръща и вижда как Шарл Дютоа наднича през вратата, след което си тръгва“ – добавя той. Кака завършва този любопитен епизод – чуйте в записа. Шарл Дютоа ще дирижира Камий Тома (виолончелистката, която свиреше по покривите на Париж), в програмата - Габриел Форе и симфония „Из Новия свят“ на Дворжак.
„Ако искаме да сме част от света, номерът е, не само да дойдат големите звезди, но и да повторят, и да потретят“ – разкрива Найден Тодоров, В този ред на мисли, през следващия сезон се завръщат да свирят в София и Вадим Репин, и Максим Венгеров, и Иво Погорелич (с рецитал – както при първото си идване в София преди 40 години), и Веско Ешкенази, и Сергей Хачатрян (вече като диригент, той ще е на пулта при откриването на сезона).
Едно голямо име, която много-много отдавна не се е появявало в софийския афиш е това на Михаил Плетньов. „Исках да дойде като диригент, но идва като пианист, ще свири Втория концерт на Рахманинов в годината на Рахманинов и кой съм аз, че да кажа „не“ – обяснава Найден Тодоров.
Софийският си дебют ще направи диригентът на Кралския оркестър в Лондон Василий Петренко, и то малко преди Коледа, при това с Лешникотрошачката. А специално за представянето на своя концерт за виолончело и оркестър, написан за Готие Капюсон, в София пристига и прочутият филмов композитор Дани Елфман, в чиято творческа биография е създаването на музика за почти всички филми на Тим Бъртън.
Друга любопитна история от предстоящия сезон на Софийската филхармония е свързана с двама братя – Даниел и Андреас Отензаймер. И двамата са кларинетисти и „са завзели (казано с усмивка от Найден Тодоров) двата най-големи европейски оркестъра – Даниел е първи кларинетист на Виенската филхармония, а Андреас – на Берлинската филхармония. Много хора ме питаха защо не поканя някой от тях, а аз исках да поканя и двамата. Е, не очаквах, че това ще се случи на един концерт, но ето – Андреас ще дирижира, а Даниел ще свири“.
Всичко това ще се случва наесен. Междувременно има и летен сезон на Филхармонията, реализиран съвместно със Столична община. Има и Арт вечери в Правец на 21 и 22 юли, като на едната от тях ще прозвучи Музика на фойерверките от Хендел. Наистина със фойерверки. Не е за пропускане.
Дори и най-малката лавина може да се доведе до лоши последствия. Има ли сняг, хората вече трябва да внимават за лавини, предупреди в ефира на БНР-Радио София Момчил Панайотов , председател на Българската асоциация за ски свободен и екстремен стил (БАССЕС). "Не е лесно да се дадат правила за поведение. Когато правим курсове или..
И поредният провал за избор на председател на Народното събрание се дължи на липса на разговор по същество – има ли необходимост България да бъде управлявана по някакъв начин. Позиционната война е закрила хоризонта на утрешния ден. Политически сили и фигури демонстрират сила или превъзходство, вместо да се търсят допирни точки и воля..
Българският екип , който представи своя авторски 3D мапинг на международния конкурс за светлинни инсталации в Япония, бе отличен с второ място. В състезанието се включиха 278 участници от 56 държави , от които 18 бяха поканени да прожектират творбите си, като финалисти във фестивала Tokyo Lights, който се провежда всяка година на фасадата..
В предаването "Радиокафе“ обръщаме поглед към зеленото богатство на София и на страната ни, което понякога считаме за даденост и не съумяваме да оценим. С тази цел е създаден и конкурсът “Дърво с корен“ на фондация “Екообщност“, който всяка година призовава да номинираме дървета, свързани с родовата ни история, с разкази на по-възрастни..
От 21 ноември до 5 декември 2024 г. в емблематичните за София Централни хали, се открива петата от поредицата изложби "Невидима София". Последната изложба от цикъла е посветена на "Занаятчиите на София". Организатор е медията за изкуство и култура "Програмата", които целят да покажат хората, които пазят духа на града, вдъхвайки живот на традициите...
На 9 ноември се навършиха 110 години от рождението на българския белетрист, публицист, журналист и сценарист Павел Вежинов, създал едни от най-ярките модерни творби в българската литература от втората половина на миналия век, актуални и днес, когато са изминали малко над 40 години от смъртта му. Той е един от най-продуктивните превеждани,..