Промените в ценовите равнища през 2022 г. и бързото сближаване на България към средноевропейските нива показват, че характерното от предкризисния период бързо повишаване на покупателната способност и реалните доходи в най-добрия случай са „на пауза“, особено при по-бедните домакинства. Отворени остават много въпроси около някои групи стоки (и особено – храните), при които цените вече далеч са задминали средноевропейските.
Това смята Адриан Николов, експерт в Института за пазарна икономика, анализирайки данните от Евростат, според които През изминалата година България достига 55% от средноевропейските цени.
Статистиката позволява подробности - разликите са от 37% средно при жилищата, водата, електричеството – свързани с дома, до 87% при храните и безалкохолните, както и над 110 до 130 на сто при яйца, сирене, мляко и масла, въпреки ниския номинален среден минимален доход на българите, коментира Николов пред БНР-Радио София.
Снимка: ime.bg
„Разбира се, бихме се радвали да видим връщане на този бърз ръст на покупателната способност, който виждахме след 2015-2016 година до към края на миналото десетилетие, но на фона на социалните процеси, едва ли ще стане. Ако погледнем всички прогнози на институциите, ние ще се намираме в доста сериозна инфлационна ситуация още няколко години.“
По думите на Николов, няма повод за притеснение, защото домакинските доходи - заплати и пенсии, не намаляват. По-скоро сме в положение на задържане. За реално обедняване може да се говори при най-бедните домакинства.
Според Андрей Николов в проектобюджета личи липсата на идеи и амбиция за реформа. Цели се преди всичко счетоводното уцелване на 3% дефицит. Процентът на ръста на икономиката е преувеличено оптимистичен. Съществува риск да не се реализират предвидените приходи.
Хубавата новина тук е, че капиталовата програма като цяло позволява още съкращения.
Важно е социалните инструменти да се прилагат с доходни критерии, а не помощите да се раздават "на калпак", каза още икономистът.
С него разговаря Лъчезар Христов.
Снежана Маринова за новото издание на книгата ѝ " Мозайка от миналото на Стара Загора ", чиято софийско представяне предстои: "Много теми останаха извън първото издание. Допълнихме го с 11 нови. За съжаление опожаряването на града в 1877 засяга и архивите. Оцелява само това, което е било извън града. Сега можем да обменяме с колегите дигитални копия,..
Гвардейският оркестър на България е първото музикално формирование в България, осъществил и първите записи в различни жанрове, които ще чуем тук. Историята на оркестъра е описана в книгата на д-р Галя Грозданова-Радева, тук е и Стефани Михайлова, съдействаща за съставянето и представянето на книгата:
Преводачката и журналистка Вера Балабанова е последната жена в живота на поета-символист Теодор Траянов. Тя остава с него до кончината му, въпреки че той редовно я води на гроба на голямата си любов, актрисата Дора Дюстабанова, и казва че иска да бъде положен до нея. Писателят признава пред своята Вера: „Не съм носил добро на жените, не съм…“..
От двора на БНР търсим 10 градски съкровища в интерактивната градска игра. Трудни ли са местата, които трябва да бъдат открити? С нас е и водещата в "Легендите на София" Магдалена Гигова. Нейна е идеята участниците да си включат крачкомерите и да не тичат, за да не се объркат с участниците в маратона.
Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум , който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „ Творческият процес през погледа..
В последния работен ден от седмицата, темите от деня в предаването "Форум“ коментираха политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов и Пламен Димитров от Българското геополитичиско дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Политически обзор на седмицата - кризата с боклука и последствията след..
Преди седмица жителите на Белица излязоха на протест заради състоянието на пътищата в района. Пътната отсечка с дължина над 63 км свързва Софийска с Пазарджишка област, като е и най-пряката връзка между столицата и град Панагюрище. Освен това пътят свързва няколко села в района с по-големите населени места. По думите на шофьори и живеещи..