Романът "Уендиго" - история с универсален код, в който всеки може да се припознае

Стефан Стефанов е един от талантливите съвременни български писатели. В предаването „Радиокафе“ той разказа за пътя към романа си "Уендиго".

„Тази книга не беше предвидена в моя план за издаване. Тя трябваше да излезе на английски език и в друг формат“, споделя той. И допълва, че покрай книгата има доза случайности.

„С отговорния редактор Христо Блажев се познаваме, той ме попита на предишния "Панаир на книгата", дали имам материал, който да е по-дълъг, понеже предишните ми книги бяха разкази. Аз имах само „Уендиго“ – дадох му го и нещата се случиха".

Историята в романа се базира на действителна такава. Писателят попада на историята на бродещ индианец, който разкрива пред властите, че е изял семейството си, обсебен от злия дух, който е част от митологията на северноамериканските индианци.

Уендиго няма аналог и в българския фолклор. Той е зъл дух, който се вселява в хората през зимата и ги кара да убиват себеподобните си, превръщайки ги в канибали. Той има и рестриктивна функция в индианските общества – ако някой е твърде алчен, или иска много неща, хората са го отдавали на това, че този човек е обсебен от някаква нечиста сила.

Действието в романа се развива през 19 век. В него се появява сблъсък между индианските вярвания и християнските разбирания за добро и зло. Писателят не използва мотиви от българския фолклор.

"Обичам да ескпериментирам, чета и гледам различни неща. Харесвам разнообразието като цяло, затова и пишех разкази досега“, споделя той.

Определя книгата си като исторически трилър с елементи на приключенски роман, малко мистерия, малко уестърн с елементи на хорър.

„Реално аз я виждам като някакъв експеримент в моето творчество, както и предишната ми книга „Орисия“, която беше наполовина фолклор, наполовина историческа. Само в България се развиваше действието. Мога да ви уверя, че следващата ми книга няма да има нищо общо“, изтъкна Стефан Стефанов.

По думите му, не аудиторията определя разказа.

„Посланията са абсолютно универсални. Има един код, който върви през тях през цялото време, но той е разпознаваем за всички нас. За мен лично е важна историята, този код е заложен в нея и аудиторията може да се припознае в него. Още повече, че темите,  за които пиша не са злободневни, а фундаментални“, посочи писателят.

За седемте персонажа, за които разказва „Уендиго“ и тяхната история, през погледа на всеки един от тях, за междуличностните сблъсъци и човешките характери, които се разкриват такива, каквито са, ще чуете още интересни подробности от разговора с писателя Стефан Стефанов в звуковия файл.