Демографската криза у нас и начините за справяне с нея - разговор по темата с Валентин Съйков от Сдружение "Гражданска инициатива България 2050".
„В края на 1989 година, българското население почти достигаше заветните 9 милиона, оттогава тенденцията се обърна – отначало съвсем слабо, плавно и след това все по-стремглаво и се топим като нация“, посочи Съйков и допълни, че макар данните от последното преброяване да са стреснали в сериозна степен българската общественост и да са предизвикали отзвук в политическите среди, засега решения за овладяване на демографската ситуация все още не се виждат.
Според данни от последното преброяване става ясно, че българското население е малко над 6,5 милиона - съвсем далеч от очакванията след преброяването от 2011 година, когато според модела за постепенното развитие на населението, през 2021 година трябваше да достигнем над 6 млн и 900 хил. Сривът в населението е над 400 хил. души - повече отколкото се предполагаше, поясни Валентин Съйков.
По думите му, проблемът не е само в количественото намаляване, но тези резултати показват и много сериозни качествени изменения.
В момента лицата между 0 и 14 години са само 14%, докато една четвърт от населението е над 65 години, като в някои райони на България броят на възрастните хора надвишава 30%, поясни още той.
Наблюдава се и тенденция на свиване на работната сила у нас, което означава, че нашите възможности за развитие все повече се стопяват, категоричен е Съйков.
"За съжаление, процесите в демографията са едни от най-консервативните и дългосрочните и не могат да се променят от година на година. Тук става дума за процеси, които се развиват с течение на десетилетия", подчерта той и допълни, че около 40% от отрицателния прираст на населението се дължи на емиграцията и именно върху това обстоятелство трябва да бъде фокусът, за да може демографския срив да бъде преборен. Това означава, че жизненото равнище на българите трябва максимално бързо да достигне средните европейски равнища.
Как следва да се постигне това и още интересни детайли по темата, чуйте от разговора на Лъчезар Христов в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност