Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Младежката безработица у нас – причини и тенденции

Таня Василева от Конфедерация по заетостта пред Радио София

Снимка: БГНЕС

Безработицата в България, независимо че продължава да е една от най-ниските в ЕС, се покачва на годишна база. Тя е вече 4,6% при 4,5 на сто за второто тримесечие на миналата година, показват данните на НСИ. Последните изследвания за безработицата на Евростат са от юни и сочат 5,9%. Средният коефициент на заетост в момента у нас е 70,3% и изобщо не се е променил в сравнение с преди година. Подробности пред Радио София разказа Таня Василева от Конфедерация по заетостта.

Тези проценти означават, че от цялото население в трудоспособна възраст у нас работят 2 806 600 души. По-тревожното за България обаче е, че младежката безработица - във възрастта 15-29 години се покачва по-бързо - с 1%. Тя е била 7,8% по същото време миналата година, а тази е вече 8,8%. От всичките 78 300 души, които си търсят работа в момента, 21 500, т.е. 15,2% ще започват първа такава. При младежите заетостта се оказва доста ниска - едва 35,7%. По принцип в тази възрастова категория попадат и хора във възрастта, в която все още не са напълно завършили образованието си. Но специално изследване на Евростат показва, че по намиране на работа от страна на току-що завършилите висшето си образование България не блести с особено добри резултати. Тя е по-скоро в средата на тази класация със 78,8%.

Данните са за 2022 г. и показват, че в Люксембург и в Нидерландия 93% от младежите на възраст 20-34 г., които току-що са завършили висшето си образование, са си намерили работа още в рамките на една година след дипломирането. Следват Германия с 92 и Малта с 91%. На другия полюс са Италия с 65, Гърция с 66 и Румъния със 70%.

"Това, което забелязваме, и според  излезлите данни, говорим за безработица, която се покачва, сравнено с предишните месеци, но като цяло това е нормално, защото лятото е все още в разгара си. Нямаше това сериозно назначаване при подготовката на сезона от страна на хотели, ресторанти, така че имаме едно забавяне на назначенията, но пък има доста отворени позиции като брой. Но сравнено с предишни периоди те са сравнително по-малки. Установихме, че отворените позиции са намалели доста от преди 2 години, с 40%, което е доста притеснително", коментира тя.

"Като макроикономически трендове това, което забелязваме по принцип е увеличаване цената на живота, нисък икономически ръст, в България се повишава безработицата, намаляват отворените позиции и броят на заетите лица", допълни експертът.

Надя Василева посочи, че от значение при отчитане на безработицата  е и структурата на икономиката.

В България заети в сферата на услугите са 65%, в производството 37%, в селското стопанство са около 5%

"Когато в една държава, каквато например е Сърбия, която има преобладаващо производство, нещата са по съвсем различен начин. Затова коефициентът на безработица не бихме могли да го сравняваме с другите държави генерализиращо", категоричен е експертът. Като тревожна тенденция Василева посочи намаляването на хората в трудоспособна възраст. През 2019 г.  те са били 3 млн. и 200 хил., през 2022 г. са 3 млн., а в момента през 2023 г. са 2 млн. и 800 хил. Това показва много сериозно намаляване на работната сила, което притеснява работодателите и няма да се отрази добре на икономиката. Много по-малко хора ще внасят своите осигуровки.

Демографската структура в България оказва сериозно влияние при младежката безработица, тъй като броят на младите хора намалява, изтъкна Надя Василева.

По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Досю Амуджев

Историята оживява: Досю Амуджев

Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход.  Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие.  Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..

публикувано на 06.07.24 в 16:00

Софийски разкази - Хора и улици. Град като град

Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова.  Събитието  е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..

публикувано на 06.07.24 в 15:00
Христо Смирненски

Адресите на любовта - Христо Смирненски

За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на  „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му.  Тя се затваря в себе си,  дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..

публикувано на 06.07.24 в 14:00

Въздушни целувки на всички приятели

Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..

публикувано на 06.07.24 в 11:50
Десислава Иванова

Има много красиви, не толкова популярни места

Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..

публикувано на 06.07.24 в 10:59

Законодателният акт за изкуствен интелект на ЕС и бъдещето на технологичните компании

Повече от месец на територията на Европейския съюз са в сила нови правила, свързани с изкуствения интелект. Причината – прилагането на вече приетия законодателен акт за ИИ, който поставя на първо място правата на европейските граждани. Извън фокуса остава ефекта, който се постига върху фирмите и по конкретно софтуерните компании. Пред Радио..

публикувано на 05.07.24 в 18:15