Интересна среща в предаването „Радиокафе“ с художника Хубен Черкелов, който дълги години живее отвъд Океана.
С живеещият в Ню Йорк художник разговорът е за градската среда и естетика в Ню Йорк и София, за новите му проекти, както и за изкуството, вплетено в банкноти.
Споделя, че една от най-важните черти в творчеството на един творец - независимо дали е художник, композитор или писател, е да има своя лична тема, ярка асоциация в творчеството си, запазена малка дори – по думите му това говори за едно израстване, узряване на таланта.
„В началото всеки пробва и търси своя стил, това като натюрел, за да може да го изрази в творчеството си и често това отнема години при повечето хора“, пояснява творецът и допълва: „При мен се получи около 30-годишна възраст, тогава успях да сумирам своите учения, които са в кулминацията си днес. – използвам знаци, които са върху банкноти, или монети, финансови документи, но това е само един опит за комуникация, както всяко изкуство комуникира със зрителите, така и ние комуникираме с непознати хора чрез банкноти.“
Работил в най-различни сфери на изкуството – видео, фотография, живопис, започва да обръща внимание на образите върху монетите от 25 цента като символ на изкуство, идеята му се харесва и възприема добре от публиката, от галеристи и колекционери, а самият той възприема това като знак, че трябва да продължи в тази посока.
Късметът винаги помага, но не идваме от страна, чиито художници се търсят. Музиканти - може би да, защото имаме прекрасни музиканти, но освен Христо Явашев, българските художници не са толкова познати по света и в Америка, твърди Хубен Черкелов.
Има много малка доза късмет, няма лоби и колекционери, по-важно е да имаш целеустременост и артистични умения, подчерта той.
„Оттам-нататък, ако съдбата реши да те срещне с някой, който да ти помогне в кариерата, това е добре. Но не мисля, че късметът при мен е определящ“, отбелязва художникът.
„Тръгвайки от България, си взех няколко картини и дори не бях сигурен, че ще остана в Америка. Преди това съм ходил там и съм правил изложби, имах много добра представа от американското изкуство и за това как работи пазарният механизъм в изкуството, затова прецених, абсолютно ирационално ,че имам шанс да стана част от американската култура и от обмена на идеи за изкуство“, изтъква той.
Разказът за началото на професионалния му път в Америка, продължава в разговора.
„Отне ми може би 5-6 години докато избистря този стил, за да бъде той търсен и продаваем, трябваше да имам 40-50 произведения вече създадени, готови, преди да започна да правя изложби, разказва Хубен Черкелов.
Това, което публиката не вижда е, че да си художник е едно самотно занимание, отнема часове, за да се изгради една картина, което не винаги става и много често се налага да се сбогуваш със седмици работа – да си кажеш „Не е станало, дай нататък“, което е част от процеса на възмъжаване, казва още той.
„Животът не е толкова социален, колкото изглежда. Хората се виждат и събират на откриване, но това са предимно приятели, но общуването между художниците е изцяло в социалните мрежи“, твърди Черкелов.
По думите му събитията се организират няколко месеца предварително и в никакъв случай не са спонтанни.
„За съжаление, не съм голям оптимист от това което виждам в България. Имах по-големи очаквания по-скоро – с приемането ни в Европейската общност през 2007 г., минаха много години оттогава. Художествената сцена не се е развила, или поне не в посоката в която се надявах, почти няма големи музейни изложби които да посещават страната ни, няма комуникация и обмен между нашите музеи – много е тъжно…
Трябваше да се създадат повече колекционери – реално те са по-малко, отколкото през 90-те. Галерии в София има, но доколкото съм чувал, те не са много успешни финансово, поради факта, че няма достатъчно колекционери. Има и нелоши художници, но този механизъм за изобразителното изкуство отсъства", пояснява Черкелов.
Чуйте неговите доводи за причините, които рисуват тази мрачна картина, погледът му от Ню Йорк към България, за предстоящата му изложба в Тайпе, Азия и плановете му на родна земя. С него разговаря Лили Големинова.
Юбилеен концерт на проф. Босрислава Танева и представяне на авторския й мюзикъл от група "Бон-Бон" “Музикална торта“ са подготвили от група "Бон-Бон", съпроводена от лайв бенд с музиката на проф. Борислава Танева, която ще звучи на юбилеен концерт, с представяне на авторския й мюзикъл, в рамките на събитието “Салон на изкуствата“, което ще..
Изхвърлянето на нерегламентиран едрогабаритен и строителен отпадък, както в центъра на село Нови хан, така и в землището му, станаха повод за множество подадени сигнали в социалните мрежи. Оказва се честа злоупотреба представлява депонирането на строителни материали в контейнери за смесен битов отпадък. Същият тип злоупотреби се практикуват и на..
Пълнометражен документален филм за Лазар Радков и хилядите доброволци зад инициативата "Капачки за бъдеще“. Това е кино с кауза – всеки закупен билет подпомага изграждането на национална мрежа от точки за първа долекарска помощ чрез поставяне на автоматични външни дефибрилатори (AED) в българските училища. През 2017 г. Лазар Радков поставя началото..
Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България предлага повишаване на таксата за посещение при личен лекар на два етапа – от ноември да се плаща 3.90 лева, а от догодина около 6 лева или 0.5% от минималната работна заплата. Пред Радио София председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България доц. д-р..
Study in France – Work in Bulgaria – Салон за образование и професионална реализация, ще се проведе на 13 октомври 2025 г. Инициативата предоставя уникална възможност за среща на желаещите да се включат с представители на няколко френски университета и Grandes école, като ще имат възможност да зададат своите въпроси и да изградят своя план за..
Фотоработилница 66, фотографката Михаела Вачева и Мулти култи колектив представят изложбата “Това, което пазя“ - третата поред годишна експозиция с творби на непридружени деца бежанци от Сирия, настанени в столичния квартал “Овча Купел“. Децата канят публиката да види София през призмата на техния личен опит. Тази изложба продължава разказа,..
За програмата на предстоящото единадесето издание на Синелибри, разказа Юлия Владимирова, която е част от екипа на Международния литературен кинофестивал. “Фестивалът ние си го отглеждаме вече много години, той се разрасна буквално в нашите ръце и затова ни е толкова скъп. Най-важното е, че той “отгледа“ и своята публика. И тъй като..