Хубен Черкелов преди и след Ню Йорк

Интересна среща в предаването „Радиокафе“ с художника Хубен Черкелов, който дълги години живее отвъд Океана. 

• Родом е от Кърджали. Завършва Художествената гимназия в гр. Казанлък и живопис в Националната художествена академия. В средата на 90-те години е активен участник в артистичния кръг „XXL“, организиран около едноименната галерия в София.
  След 2000 г. живее и работи в Ню Йорк, където емигрира заедно с колегата си  Георги Тушев. В този период негови картини стават популярни на пазара на изобразително изкуство в САЩ със сюжетите си, заимствани от парични знаци – банкноти и монети. Значителна част от картините на Хубен Черкелов са свързани с американски банкноти от миналите два века. Сред тях емблематични символи като „Окото на Провидението“ от еднодоларовата банкнота на САЩ и портрета на Бенджамин Франклин от 100-доларовата банкнота, базиран върху гравюрата на Хенри Хол и портретите на Жозеф Дьоплеси.
  В американския период на своето творчество художникът е познат и под артистичното име Houben RT. С него присъства в каталога „Right On The Money“.
  Негови произведения са представяни в Музея на изкуствата „Бронкс“ в Ню Йорк, музея „Брогън“ (Флорида) и на 54-тото Венецианско биенале (заедно с Греди Асса и Павел Койчев).
  През 2014 г. Черкелов провежда в галерията на Фонд „13 века България“ изложба под заглавие „Отсъствие“.
  През февруари 2018 г. в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) в София се провежда изложбата му „Имане“, приемана нееднозначно, както и изложбата „120 лица“ в Националния археологически музей.

С живеещият в Ню Йорк художник разговорът е за градската среда и естетика в Ню Йорк и София, за новите му проекти, както и за изкуството, вплетено в банкноти.

Споделя, че една от най-важните черти в творчеството на един творец - независимо дали е художник, композитор или писател, е да има своя лична тема, ярка асоциация в творчеството си, запазена малка дори – по думите му това говори за едно израстване, узряване на таланта.

„В началото всеки пробва и търси своя стил, това като натюрел, за да може да го изрази в творчеството си и често това отнема години при повечето хора“, пояснява творецът и допълва: „При мен се получи около 30-годишна възраст, тогава успях да сумирам своите учения, които са в кулминацията си днес. – използвам знаци, които са върху  банкноти, или монети, финансови документи, но това е само един опит за комуникация, както всяко изкуство комуникира със зрителите, така и ние комуникираме с непознати хора чрез банкноти.“

Работил в най-различни сфери на изкуството – видео, фотография, живопис, започва да обръща внимание на образите върху монетите от 25 цента като символ на изкуство, идеята му се харесва и възприема добре от публиката, от галеристи и колекционери, а самият той възприема това като знак, че трябва да продължи в тази посока.

• Има ли нужда човек и от доза късмет за да успее в град като Ню Йорк?

Късметът винаги помага, но  не идваме от страна, чиито художници се търсят. Музиканти - може би да, защото имаме прекрасни музиканти, но освен Христо Явашев, българските художници не са толкова познати по света и в Америка, твърди Хубен Черкелов.

Има много малка доза късмет, няма лоби и колекционери, по-важно е да имаш целеустременост и артистични умения, подчерта той.

„Оттам-нататък, ако съдбата реши да те срещне с някой, който да ти помогне в кариерата, това е добре. Но не мисля, че късметът при мен е определящ“, отбелязва художникът.

„Тръгвайки от България, си взех няколко картини и дори не бях сигурен, че ще остана в Америка. Преди това съм ходил там и съм правил изложби, имах много добра представа от американското изкуство и за това как работи пазарният механизъм в изкуството, затова прецених, абсолютно ирационално ,че имам шанс да стана част от американската култура и от обмена на идеи за изкуство“, изтъква той.

Разказът за началото на професионалния му път в Америка, продължава в разговора.

„Отне ми може би 5-6 години докато избистря този стил, за да бъде той търсен и продаваем, трябваше да имам 40-50 произведения вече създадени, готови, преди да започна да правя изложби, разказва Хубен Черкелов.

Това, което публиката не вижда е, че да си художник е едно самотно занимание, отнема часове, за да се изгради една картина, което не винаги става и много често се налага да се сбогуваш със седмици работа – да си кажеш „Не е станало, дай нататък“, което е част от процеса на възмъжаване, казва още той.

• Балансът между създаване на контакти и участието в социалния живот

„Животът не е толкова социален, колкото изглежда. Хората се виждат и събират на откриване, но това са предимно приятели, но общуването между художниците е изцяло в социалните мрежи“, твърди Черкелов.

По думите му събитията се организират няколко месеца предварително и  в никакъв случай не са спонтанни.

• Паралелът с България

„За съжаление, не съм голям оптимист от това което виждам в България. Имах по-големи очаквания по-скоро – с приемането ни в Европейската общност през 2007 г., минаха много години оттогава. Художествената сцена не се е развила, или поне не в посоката в която се надявах, почти няма големи музейни изложби които да посещават страната ни, няма комуникация и обмен между нашите музеи – много е тъжно…

Трябваше да се създадат повече колекционери – реално те са по-малко, отколкото през 90-те. Галерии в София има, но доколкото съм чувал, те не са много успешни финансово, поради факта, че няма достатъчно колекционери. Има и нелоши художници, но този механизъм за изобразителното изкуство отсъства", пояснява Черкелов.

Чуйте неговите доводи за причините, които рисуват тази мрачна картина, погледът му от Ню Йорк към България, за предстоящата му изложба в Тайпе, Азия и плановете му на родна земя. С него разговаря Лили Големинова.