Социалното министерство (МТСП) публикува за обществено обсъждане промени в Кодекса на труда, които да уредят по детайлно работата от разстояние и дистанционния труд, както и налагащият се хибриден модел на работа.
Сега действащата уредба на тези форми на труд е от 2011 г. и не съответства на последиците от пандемията от Covid-19 и развитието на комуникационните технологии, се мотивират от ведомството.
Срокът за обществено обсъждане на проекта за промени за работа от разстояние е 11 септември т.г..
Въпреки че дистанционната работа в България е най-слабо разпространена сред страните членки на Европейския съюз (ЕС) и обхваща едва 10% от работниците, се налагат промени, за да се гарантират от една страна безопасните условия на труд, а от друга - отчитането на работното време и да се разсеят притесненията за прекомерен контрол от страна на работодателите.
Разговор с акцент по темата с доц. Теодор Дечев – директор на отдел „Индустриални политики“ в Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).
„Ние сме участвали в работната група, която е подготвила тези текстове, те не са измислени от МТСП. Нормативното уреждане на работата от разстояние за целия ЕС става през 2002 година, а до 2006-а всички държави са направили необходимите промени, нужни за регулиране работата от разстояние“, посочи той.
По думите му, това първо споразумение между работодатели, работници и профсъюзи, е въведено на европейско ниво не като директива, а като доброволно прието – в зависимост от националните традиции и възможности. За едни страни са направени промени в Кодекса на труда, за други са въведени кодекси за добри практики, за трети са разписани подробни споразумения, които се следват.
„България не попадна в тази вълна на регулация, защото ние влязохме в ЕС година по-късно – 2007 г. Но не сме се забавили прекалено дълго, защото през 2010 г. вече имаше споразумение между представителните организации на работодателите и работниците, с което на практика се въвеждаше в България европейското споразумение. А то предвиждаше промени в Кодекса на труда, които бяха направени“, уточни доц. Теодор Дечев.
Със синдикатите въпросът е обсъден в работна група. От АИКБ са съгласни с приетия оригинален текст.
Дечев се позова на твърдение, записано в текста, според което няма ясно регламентирано задължение, мястото, от което се извършва работата от разстояние, и периодите на работа извън предприятието да се установяват по споразумение, т.е. да се вписват в трудовия договор.
„В нашата представа в трудовия договор може да бъде записано всичко, за което се съгласяват работодателят и работникът, той е индивидуален акт, няма нищо лошо тези детайли да се фиксират“.
Твърди се, че липсата на пряк контрол и контакт с работодателя е предизвикателство за възлагането и отчитането на работата, както и за осигуряване на безопасни условия на труд, но вярвам, че всеки ще се съгласи, че хората избягват да поддържат нездравословни и небезопасни условия в дома. По-скоро обратното - работодателите са под подозрение, че на работното място може да бъде по-неуютно, отколкото в дома. Що се отнася до възлагането и отчитането на работата - в редица случаи тя се отчита като цял, завършен, оперативен цикъл , коментира още доц. Дечев.
Според него текстовете не предизвикват тенденция за притеснение, но има нещо свързано с изкуствения интелект и т.нар. алгоритми, което според редица организации и "според писателите-фантасти може да доведе до прекомерен контрол от страна на работодателя. Поради това има и такъв текст, че когато се намеси ИИ, винаги следва да има и човешки контрол.
Дечев допълни: „Ние нямаме нищо против, че човекът и неговите права са в тезата на дигиталната трансформация – нещо повече, във връзка с това работодатели и синдикати на европейско равнище са написали отделно споразумение още през 2020 година, за което ние работим съвместно със синдикатите за въвеждането му в България“.
Още подробности, чуйте от разговора на Лъчезар Христов в звуковия файл.
Днес ще се върнем назад във времето на златните години на българския спорт. Периодът на 60-те, 70-те, 80-те години, когато родните спортисти впечатляват не само сънародниците си, но широкия свят. Върховите им постижения обаче не променят човешките качества на голяма част от тях. Българските спортисти от онези години съчетават изключителен талант с..
Александър Шпатов, председател на Сдружение за градски читални, водач на литературни разходки, изследовател на софийското минало, верен фен на футболен клуб “Левски” и писател, автор на книгата “На живо от София”: "Останали са хората, въпреки, че се променяме вътрешно. София е един европейски град и стои по-добре на световната карта. Усещането, че..
Музикантите са заедно повече от 50 години Любовта на Мими Иванова и Развигор Попов далеч не е фойерверк от пръв поглед. Те дълго работят заедно и се уважават като професионалисти преди да се погледнат с други очи. За да се съберат и двамата минават през тежки разводи – Мими с поляка Юрек Рибински, а Развигор с пианистката Теодора. Женитбата им..
Емблематичното чудовище „Франкенщайн“ на Мери Шели оживява в ново издание. Представя ни го Емил Минчев – писател и преводач: „Беше огромно предизвикателство, езикът преди 200 години е доста различен. Франкенщайн въвежда два нови жанра – научната фантастика и хоръра. Да не забравяме, че Мери Шели като го е писала, е била само на 19! За да..
Ролята на псевдонауката в ежедневието ни с , гл. редактор на Българска наука : "Като ученик бях част от недобра образователна система. Идеята ни сега е да има сайт, който да дава достъпна, разбираема научна информация. За съжаление в България сме в челните три места по вяра в дезинформация и споделянето ѝ. Видяхме сериозността с коронавируса...
Game Dev Day 2 , организиран от екипа на Sofia Game Night и Сдружение "Възможности без граници". С подробностите слушаме Хелиана Велинова: "Игрите позволяват грешни решения и виждаш какъв е резултата. Игрите дават възможност да грешим на воля и да видим какво ще стана. Младите играят игри - симулации на човешки отношения. Говорим и за..
Могат ли различията вместо да ни отдалечават, да ни събират и заедно да живеем по-добре? Представяне на детската книжа „Фигури“ от автора ѝ, психологът Слави Стоев: "Идеята за книгата дойде в една хотелска стая, където бяхме карантиниране с детето ми. Рисувахме с него комикси с геометрични фигури. Те са кардинално различни и направих аналогия към..