Сънуваме, за да попречим на мозъка и тялото ни да изстинат твърде много

Известно е, че сънят се променя с възрастта, а физическата активност оказва влияние на мозъчната дейност. Затова, ако сме си осигурили сън с продължителност 7-8 часа, то само 1 или 2 часа от тях са били дълбок сън, особено ако сме млади или физически активни. През останалото време вероятно сме били в сън с бързо движение на очите (REM). Макар че това не е единственото време, когато мозъкът ви потенциално сънува, това е времето, когато мозъчната ви дейност е най-вероятно да бъде припомнена и отчетена, когато сте будни, съобщава изданието „Study Finds”, цитирано от БГНЕС.

Когато внезапно се събудим от странни мисли, или чувства, когато сънищата или алармата ни събудят, сънят често се задържа в първите няколко минути, когато сме будни.

Трудно е сънищата да бъдат изучавани, защото хората спят и нямат наблюдение какво се случва в определен стадий на съня. Мозъчните графики показват, че определени модели на мозъчна активност са свързани със сънуването (и с определени етапи на съня, при които е по-вероятно да се появят сънища). Но тези изследвания в крайна сметка разчитат на самоотчети за преживяното насън.

REM сънят оказва важно влияние върху човешкия организъм - върху функциите на мозъка, настроението и паметта. Смята се, че при хората REM сънят се появява циклично на всеки 90-120 минути през нощта. Той ни предпазва от твърде дълбок сън и от уязвимост към атаки. Някои учени смятат, че сънуваме, за да попречим на мозъка и тялото ни да изстинат твърде много. Основната температура на тялото ни обикновено е по-висока, докато сънуваме. По време на REM съня обикновено е по-лесно да се събудим, ако трябва да реагираме на външни сигнали или опасности.

Мозъчната активност по време на REM съня задейства мозъка ни за известно време. Тя е като перископ в по-съзнателно състояние, наблюдаващ какво се случва на повърхността, след което се връща обратно, ако всичко е наред.

Когато сме болни, продължителността на REM съня е много по-малка. Това вероятно се дължи на факта, че сме много по-малко способни да регулираме телесната си температура в този етап на съня. За да ни предпази, мозъкът ни се опитва да регулира температурата ни, като "прескача" този етап на съня. По същата причина сме склонни да имаме по-малко сънища, когато времето е горещо, твърдят от „Study Finds”.