"По актуални данни, към момента отново фотоволтаиците бият АЕЦ-а по производство, тъй като 38% от електроенергията към обяд е дошла от фотоволтаичните модули. Само 34% са дошли от АЕЦ-а и 20% съответно от ТЕЦ-овете.", посочи той и допълни:
"Това показва, че ние вървим в правилната посока и по-скоро вървим към една наистина енергийна трансформация".
Д-р инж. Тодоров подчерта, че това не означава, че идва края на атомната ера и ТЕЦ-овете. Напротив, това показва колко е необходимо да имаме базови мощности. В последните месеци се наблюдава рязък спад на инсталиране на фотоволтаични модули в страните от ЕС. Това се дължи на понижаващата се цена на тока и капацитета на електропреносните мрежи. Относно това, че няма отражение на цената към крайния потребител д-р инж. Тодоров каза:
"Търсенето и предлагането на електроенергия са две съвсем различни неща и съответно предлагането и търсенето са в коренно различни диапазони".
Огромното производство на електроенергия, минусовите цени, които в някои страни от Европа бяха отразени се случват през деня, когато потреблението не е пиково. Поради това инвестирането във фотоволтаици е достигнало праг, а инвестициите, които трябва да се направят в съхранението на тази енергия дават отражение в цената на тока.
Д-р инж. Тодоров посочи, че трябва да се обърне внимание на домакинствата, тъй като те играят ролата на балансьори в енергийната система:
"Например, когато има свръхпроизводство от зелени енергоизточници в електроснабдителната мрежа, тогава диспечерите включват в даден район бойлерите, в които се отоплява топла вода и битовите потребители не плащат за това нещо. Така се обира високият пик на производство от фотоволтаиците."
Освен това, при децентрализацията няма загуби при пренос и сериозни инвестиции в електропреносна мрежа. Относно това къде може да бъдат инсталирани соларните централи, по закон те трябва да бъдат на земеделски земи, които са неизползваеми. Един от добрите примери сочи, че в Германия от 10 години се върви в посока за задължителното поставяне на фотоволтаици на стопански сгради, халета, фабрики и т. н., които да гарантират минимално 30% спестяване на електроенергия в предвиденото в проекта количество.
Д-р инж. Тодоров посочи, че до момента е сложно да се каже как панелите и системите за съхранение трябва да бъдат рециклирани, но в момента Европа залага на кръговата икономика. Фотоволтаичният модул се рециклира почти на 100% и бъдещето е в изграждането на заводи, които да извършват тази дейност.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Ивелина Петкова, археолог в Центъра за подводна археология - Созопол за тишината на дъното: " Долу, където е тишината, сме само ние и това, което правим. Тишината на морето. Налягането прави лек шум в ушите, понякога си говорим под вода, но не е добър вариант. Гледаш какво правиш и какво има. В южния китенски залив разкопаваме второ корабокрушение...
Младежки арт-фестивал Солинария в Созопол в поредната съвместна продукция с Радио Бургас, също и на вълните на Програма "Христо Ботев": "Родена съм и съм израснала тук. Магичната душевност запленява. детството тук е емоция, Созопол подарява невероятни лета. Всеки опитал дамгите се влюбва в този сладък десерт. Все още сме млад фестивал и търсим още..
Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход. Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие. Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..
Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова. Събитието е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..
За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му. Тя се затваря в себе си, дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..
Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..
Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..
Ясно