"Категорично в Наредба № 3 за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина" е посочено, че транспортът се осъществява от мобилния спешен екип, както и пренасянето на пациентите от дома до линейката. Проблемът обаче е, че на терен наредбата определя един идеален вариант, когато спешният екип ще може да се справи с тази задача. На терен доста често се случва самите екипи да нямат физическата възможност да натоварят пациента и оттам идва главният проблем", посочи Пехливанска.
Тя отбеляза, че в същата наредба е записано, че инициирането на спешен първичен транспорт от мобилния екип на Спешна медицинска помощ, трябва да бъде извършен до десетата минута от момента на пристигане на мястото на инцидента.
"Ако имаме пациент, който е над 120 кг. и разполагаме с едно медицинско лице, което е жена, а другото е шофьор, двама човека няма как да го пренесат този пациент. В този случай екипите започват да търсят помощ от съседи и близки и така се случва на практика почти всеки път", отбеляза Пехливанска.
Тя посочи, че в момента пациентите, които са на легло биват пренасяни по стълбите с одеало, което застрашава тяхното здраве. Едно от предложенията на Съюза на парамедиците в България е да се закупят меки носилки. Друго предложение е за закупуването на платформи за транспортиране по стълбище, както и въздушни възглавници, които повдигат пациента до нивото на носилката. Освен това в редица държави екипите биват обучавани как безопасно да пренасят пациентите, което в България не е широко застъпена практика.
"Ние проверихме в една съседна Румъния и в Германия колко горе-долу би струвало оборудването. Пълният комплект за пренасяне на трудни пациенти струва около 10-12 хиляди лева. Смятам, че с една обществена поръчка и закупуване на по-голямо количество цената ще е по-различна", отбеляза Пехливанска.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..