Гостуваме на с. Долни Раковец, община Радомир, прочуто с уникалната си природа, лечебните минерални извори и дългогодишните традиции в производството на чесън. Какво е да си на Фестивал на чесъна? Разговаряме с млади зеленчукопроизводители. разказваме и историята на старата църква „Свети Николай Чудотворец“.
Йорданка Атанасова е кметски наместник на с. Долни Раковец. Говорим за живота на село, традициите и обичаите, какво лекуват минералните извори, кои са забележителностите в региона:
"За пръв път правим този фестивал. Дори и възрастните не могат да си спомнят събор ли е имало по този повод, фестивал ли. Идеята тръгна съвсем случайно - в културния календар на Радомир, септември е посветен на с. Долни Раковец със снимки на венци от чесън. Селото е като едно семейство. Идеи имах много, но нямах подкрепа. Без подкрепа не се работи.
Направихме детска площадка, училището го оправяме. В 2020 изкарахме 56 камиона боклук. Не успяхме да спечелим финансиране за продължаване на детската площадка в парк с алеи. Предстои да се направи временен покрив над старото училище. Тази придобивка ще е за селото. Помагат ни хора отвсякъде, пуснахме и водата в училището.
Във всеки дом има минерална вода, но нищо друго не е направено. От тази година имаме реплика на иконата на Света Богородица в църквата „Свети Николай Чудотворец“. Днес имаме състезание по приготвяне на домашни баници с праз лук и зелници. С чесъна се правят разядки заедно с магданоз.
Селото продължава да се развива, хората са сплотени. Има и доста деца. Имаме и двама съселяни на 93 години. Всяко населено място има свое минало, но сме известни най-вече с долнораковското масло (от чесън, б.р.). По постоянна регистрация сме 191, около 200 по настоящ."
Розали Христова, Десита Кулин и Владимир Георгиев – производители на чесън, организатори на фестивала на чесъна:
"Идеята за сдружението "Здраве в скилидка" дойде от нашите три семейства, които произвеждаме чесън. Той е с изключителни вкусови качества, но не е популярен. Надяваме се да продължим всяка година. Днес ще имаме фолклорна програма с изпълнители, танцьори, игри, дегустации на лучени баници, отворен е и пазарът. Освен чесън, имаме мед, млечни продукти и яйца. Венците от чесън ги изработваме ние, сплитаме го както се плете коса.
Живеем доста добре на село. За да се справяш, трябва усърден труд, нищо не идва наготово, но удовлетворението е огромно. Тук са корените ни. Можем винаги да отидем до големия град. Много по-здрави сме, децата ни растат свободно, тичайки по улиците. Раковското масло е паста от чесън, сол, олио, слагаме и мед, и шафран. То е традиция по Коледа. Всеки от нас има друга професия. С едногодишното ми дете сме почти постоянно навън." (Розали)Следващият ни гост е Дафинка Станоева – жената, която е реставрирала и се грижи за старата църква в селото „Свети Николай Чудотворец“:
"Занимавам се с църквата от 12 години. Построена е между 15-и и 16-и век. Успяла е да просъществува и досега. Вкопана е 80 см в земята. До 1885 за служба се е приканвало с клепало. Тогава се купуват две камбани, с красиви растителни орнаменти от външната им страна. Остана една страна със замазани стенописи, другите са реставрирани. Не съм от това село, веднъж влязох в отворената врата, нямаше никакви икони, беше прашно и мръсно. Поисках да ме включат в църковното настоятелство. Разбрах, че хора от селото са я покрили със свои средства. Разбрах, че в 1971 е обявена за Паметник на културата от местно значение. Срещнахме се с художник-реставратор, който ни направи проекта без пари.
Църквата е била богата с икони и богослужебни книги. В 1946 са отнесени в новата църква, но след това им се губят следите. Само една е занесена в ОИМ-Перник за реставрация и съхранение. Намерихме я и ѝ направихме реплика. Всяка година взимаме оригинала на Голяма Богородица, идват от 300 до 500 човека. Отварям църквата само на големите празници, но всеки, който дойде в селото, ще му дам ключа, за да му се отключи късмета."
Всичките ѝ патила, липсата на външно финансиране и трудностите докато я докара до днешния ѝ вид - в разговора ѝ с водещата.
Завършваме с Мирена Костова, която заедно със съпруга си, а отскоро и детето им живеят в Долни Раковец:
"Почти всеки уикенд идвахме при родителите на мъжа ми тук. Влюбихме се в една къща тук, беше съдба. Много ни помогнаха хората от селото, имаме прекрасни съседи, приели са ни като внуци. Редовно намираме на оградата торби с домати и краставици, подаръци за малкия. Шансовете му в детски ясли и градини са по-големи в малките места. На село е страхотно, но има и непредвидени разходи и ситуации. Много му харесва на двора, улицата му е продължение на двора, дворът много го отвори да яде плодове. Запазили сме възможността да взимаме най-доброто от двете локации, градът и селото. Ще видим във времето как ще се развиват нещата, особено с образованието.
При нас пандемията ни даде възможност да работим дистанционин от село. По време на майчинството се опитвам да не губя връзка с работната среда. Направихме беседка при детската площадка - като място за открити уроци, куклен театър, финансирането по проекта не ни стигна, ще го доразвием в бъдеще."
Весела Бабинова и Владимир Зомбори са едно от най-обичаните от българската публика артистични семейства. Любимо ястие на актрисата в навечерието на Коледа са сушените чушки с боб. За Зомбори обаче нещата не стоят така "постно". "Той, човекът, винаги е обичал да си хапва месце. Независимо от никой празник на тази планета Земя. Това може да е много..
Дните по Коледа като че останаха най-семейните празници . На Бъдни вечер, независимо от своя ритъм на работа и живот, каквото и да диктува дигиталната трансформация, всеки иска и се събира с най-близките си, със семейството . Раждането на новото Слънце, на младия Бог Исус Христос е хубав повод да се съберем, да се срещнем около постната трапеза..
Националният конкурс "Най-добър младежки стартъп в България 2025" е отворен за кандидатстване. Това ще бъде четвъртото поред издание на състезанието, организирано от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) съвместно с Фонд на фондовете (ФнФ) с мисията да вдъхнови и подкрепи младите предприемачи в България като предостави платформа за..
Защо празнуваме Коледа? Откъде идва Добрият старец? Защо на Рождество Христово си подаряваме подаръци? На тези въпроси отговарят децата от столичната 29-а детска градина "Слънце". Чуйте ги.
Асоциация "Прозрачност без граници" ( АПБГ) публикува резултатите от Индекса на местната система за почтеност за 2024 г., които подчертават 10-годишен напредък в прозрачността и отчетността на местното управление в България. В началото на прилагане на показателя - през 2015 г., общият индекс е бил 3,14 точки, докато през 2024 г. достига..
Въпреки неголемия бюджет, който България отпуска за наука, страната ни се развива успешно в тази сфера. В Българската академия на науките работят учени в 50 института. Страната ни разполага и около 50 висши учебни заведения, каза пред Радио София главният редактор на сп. "Българска наука“ Петър Теодосиев. "Всичко това дава капка по капка..
Общо 10 бебета се родиха през 2024 г. по донорската програма на Столичната община за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. От тях четири са момчета и шест - момичета, а две двойки са близнаци , съобщиха от Общината. Десетте деца са родени в периода ноември 2023 г. - декември 2024 г. Одобрени са били 30 двойки. Предстои да..