По-озеленените квартали имат по-здрави жители, а смогът може да ни вкара в болница дори след седмица закъснение, показват резултатите от две първи по рода си проучвания за обществено-здравните ефекти от замърсения въздух в градовете в България.
Двете задълбочени изследвания, извършени от български учени и организации с обществена полза, разглеждат отражението на основни замърсители върху общественото здраве в град София от две допълващи се гледни точки и показват тревожни взаимовръзки.
Първото проучване е по проект, финансиран от Министерството на образованието и науката, и в него са участвали специалисти от различни области и институции, обясни пред БНР-Радио София доц. Ренета Димитрова (►) от катедра „Метеорология и геофизика“ на Физическия факултет към СУ „Св. Кл. Охридски“. То обхваща 10 години и изследва краткосрочните или остри ефекти от замърсяването върху усложнението на хроничните заболявания и ръста на хоспитализациите като последствие.
Второто проучване е финансирано от фонд „Научни изследвания“ и в някаква степен е продължение на първото. То изследва влиянието на факторите на замърсяване в Пловдив и Варна.
Доц. Димитрова потвърди, че най-голямото замърсяване в градовете причиняват отоплението с твърдо гориво и автомобилният трафик.
Но делът им много зависи от района на града.
Тя обърна внимание и на шумовото замърсяване: Повишаване на самолетния шум само с 5 децибела допринася за 20% по-лошо здравословно състояние, показва анкета с жители.
„Институциите може да помогнат, но трябва да разберем, че от нас, хората, зависи подобряването на средата, в която живеем“, изтъкна още Ренета Димитрова.
С нея разговаря Невена Николова.
Близо 90% от от пациентските организации у нас не се чувстват пълноценно представени при формирането на политики в здравния сектор, сочат данни от анкета на Националния алианс "Редки болести България". На 17 септември – датата в календара, която се отбелязва като Световен ден за безопасността на пациента, Мрежата на гражданските организации на..
В предаването "Добър вечер, София" гостува госпожа Венелина Николова – директор на 125 СУ "Боян Пенев" с която разговаряхме за символиката на празника в датата 15 септември. "Приемам 15 септември като истински празник, за мен той винаги е бил такъв и въпреки, че не е отбелязан в българския календар като празник, той е празничен ден за..
Излезе ново издание на Книга на фамилния бизнес в България. Фирмите, включени в Книгата на фамилния бизнес, идват от различни индустрии, нареждат се сред пазарните лидери, показват значителен растеж във времето и имат амбиция за развитие на международните пазари. Общото между всички тях е и, че бизнесът им е успял да надживее няколко кризи, а..
Чрез откритото мобилно студио на Радио София, продължаваме да се срещаме с личностите свързани с културния живот на града. Основен акцент в днешните празнични срещи е фестивалът IAm Sofia и събитията които ще бъдат представени в неговата програма. Христомир Сърбинов е човекът, който решава да създаде този фестивал, в който да обедини..
Конкурсът "ЕкоОбщина – устойчив град и общество" стартира своето 5-то издание в България. През септември и октомври 2024, в рамките на събитието ще бъдат организирани семинари по екологични политики на общините и ще бъдат прожектирани поредица от филми за околната среда, отворени за всички с вход свободен. Посолството на Франция в България и..
В деня, в който Православната църква почита светите великомъченици Надежда, Вяра, Любов и майка им София, и на който градът ни отбелязва своя празник, жители и гости се стекоха, за да присъстват на церемонията по издигане знамето на столицата, която се състоя на площад "Св. Александър Невски". По-рано Столичният общински съвет проведе..
Поредната среща с участник във фестивала I Am Sofia, който ще оцвети следващите дни в нашия град. Той е Стефан Касев, който участва във фестивала с форматите "Лигата на разказвачите" и "Писатели без книги". "Два формата, които се завръщат под някаква форма. Зад "Писатели без книги" стои колегата Нинко Кирилов. И двата са насочени към разказване..