"Дигитални истории" за бъдещето на технологиите е книгата на Георги Манев, която посрещаме с отворени сетива в разговора със самия него в предаването "Радиокафе".
По професия той е програмист, но повече от 2 години отделя от времето си, за да събира дигитални истории. В своята работа той картографира развитието, което бележи големи промени в нашето ежедневие.
"Имам две малки деца и ми е важно в какъв свят ще живеят, а ние не говорим достатъчно за едни огромни промени, които се задават, както и не се замисляме за тези промени, които вече са тук, защото сме заети да се дърляме за злободневни неща", посочва той.
По време на нова дигитална революция в световен мащаб, стартиралият като сайт проект на Караманев прераства в сборник с 32 разказа, които обясняват на достъпен и увлекателен език наглед мистериозния и сложен свят на технологиите.
Все пак, писаното остава, казва той. По думите му електронното четене, на което все повече се отдаваме ни лишава от много неща – вниманието не може да бъде задържано, не можем да вникнем в детайлите.
"Съвсем друго е усещането с добрата стара печатна книга, върху която можеш да се позамислиш, да си затвориш очите и да изживяваш емоции, да оценяваш, освен това", твърди Караманев.
"Опитах се да събера малко по-пълен пъзел. Това което правя на сайта си е всеки вторник и петък да публикувам по един материал, такъв какъвто аз смятам, че трябва да бъде, без да се ограничавам от това дали ще се чете и да съм зависим от рекламодатели", споделя той.
Разкрива, че историите вече са над 300, някои нови, други обновени, а най-голямата трудност, с която се е сблъскал е, да подбере достатъчно разнообразни, с достатъчно погледи и достатъчно силни истории. На всеки въпрос, който разглеждат, авторът се стреми да дава поне по 2 отговора с публицистика в измисления от него жанр "технологична публицистика, в който ни среща с технологиите, пречупени през неговия поглед, през неговата "ясно декларирана субективност".
"Историите са тези, които продължават да ни правят хора", твърди Караманев.
Георги Караманев разглежда възможностите изкуственият интелект да създава изкуство, или да предвижда престъпления. Обяснява защо фалшивите новини се разпространяват много по-бързо от реалните, как може да предотвратим това и изследва ролята на социалните мрежи в живота ни. Освен това се спира на въпроси като: ще вярва ли бъдещият ИИ, или ще иска да бъде Бог, какво ще се случи, когато той започне да прилича на човек и ще имаме ли нужда от една Сара Конър, за да избегнем сблъсъка с терминатор и Апокалипсиса?
Според Караманев не трябва да се пренебрегва необходимостта да се информира поколението, което в момента израства с дигиталните технологии. За тях следва да се говори и в образователната система – как работят, как да ги използваме, кога да не им се предоверяваме и какви са опасностите, които носят.
Как писателят и журналист намира правилния, лесно разбираем език да предаде посланията на толкова сложни теми и още интересни детайли, чуйте в разговора на Александра Илиева в звуковия файл.
Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят. Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...