"Дигитални истории" за бъдещето на технологиите е книгата на Георги Манев, която посрещаме с отворени сетива в разговора със самия него в предаването "Радиокафе".
По професия той е програмист, но повече от 2 години отделя от времето си, за да събира дигитални истории. В своята работа той картографира развитието, което бележи големи промени в нашето ежедневие.
"Имам две малки деца и ми е важно в какъв свят ще живеят, а ние не говорим достатъчно за едни огромни промени, които се задават, както и не се замисляме за тези промени, които вече са тук, защото сме заети да се дърляме за злободневни неща", посочва той.
По време на нова дигитална революция в световен мащаб, стартиралият като сайт проект на Караманев прераства в сборник с 32 разказа, които обясняват на достъпен и увлекателен език наглед мистериозния и сложен свят на технологиите.
Все пак, писаното остава, казва той. По думите му електронното четене, на което все повече се отдаваме ни лишава от много неща – вниманието не може да бъде задържано, не можем да вникнем в детайлите.
"Съвсем друго е усещането с добрата стара печатна книга, върху която можеш да се позамислиш, да си затвориш очите и да изживяваш емоции, да оценяваш, освен това", твърди Караманев.
"Опитах се да събера малко по-пълен пъзел. Това което правя на сайта си е всеки вторник и петък да публикувам по един материал, такъв какъвто аз смятам, че трябва да бъде, без да се ограничавам от това дали ще се чете и да съм зависим от рекламодатели", споделя той.
Разкрива, че историите вече са над 300, някои нови, други обновени, а най-голямата трудност, с която се е сблъскал е, да подбере достатъчно разнообразни, с достатъчно погледи и достатъчно силни истории. На всеки въпрос, който разглеждат, авторът се стреми да дава поне по 2 отговора с публицистика в измисления от него жанр "технологична публицистика, в който ни среща с технологиите, пречупени през неговия поглед, през неговата "ясно декларирана субективност".
"Историите са тези, които продължават да ни правят хора", твърди Караманев.
Георги Караманев разглежда възможностите изкуственият интелект да създава изкуство, или да предвижда престъпления. Обяснява защо фалшивите новини се разпространяват много по-бързо от реалните, как може да предотвратим това и изследва ролята на социалните мрежи в живота ни. Освен това се спира на въпроси като: ще вярва ли бъдещият ИИ, или ще иска да бъде Бог, какво ще се случи, когато той започне да прилича на човек и ще имаме ли нужда от една Сара Конър, за да избегнем сблъсъка с терминатор и Апокалипсиса?
Според Караманев не трябва да се пренебрегва необходимостта да се информира поколението, което в момента израства с дигиталните технологии. За тях следва да се говори и в образователната система – как работят, как да ги използваме, кога да не им се предоверяваме и какви са опасностите, които носят.
Как писателят и журналист намира правилния, лесно разбираем език да предаде посланията на толкова сложни теми и още интересни детайли, чуйте в разговора на Александра Илиева в звуковия файл.
Ивелина Петкова, археолог в Центъра за подводна археология - Созопол за тишината на дъното: " Долу, където е тишината, сме само ние и това, което правим. Тишината на морето. Налягането прави лек шум в ушите, понякога си говорим под вода, но не е добър вариант. Гледаш какво правиш и какво има. В южния китенски залив разкопаваме второ корабокрушение...
Младежки арт-фестивал Солинария в Созопол в поредната съвместна продукция с Радио Бургас, също и на вълните на Програма "Христо Ботев": "Родена съм и съм израснала тук. Магичната душевност запленява. детството тук е емоция, Созопол подарява невероятни лета. Всеки опитал дамгите се влюбва в този сладък десерт. Все още сме млад фестивал и търсим още..
Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход. Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие. Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..
Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова. Събитието е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..
За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му. Тя се затваря в себе си, дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..
Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..
Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..
Ясно