Тази година честваме с различни инициативи 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Част от тях е наскоро откритата в изложбена зала "Архиви" експозиция "Кървавото лято на 1903. Илинден - Преображение - Кръстовден“ на Държана агенция “Архиви“.
Тя е част от Националния план за отбелязва на 120-та годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.
В експозицията са застъпени темите за основателите на Вътрешната организация и Върховния комитет, участниците в Солунския конгрес през януари 1903 г., въстанието в Македония – Битолски и Ресенски въстанически райони, Крушевската република, въстанието в Костурски район, в Прилепско, Кичевско, Охридско и Дебърско, в Кукушко, Гевгелийско и Тиквешко, в Струмишки район, в Скопско и Велешко, в Кратовско и Кочанско, в Щипски район. Проследени са и последвалите въстанически действия в Странджанския и Одринския район, в Горноджумайско и Разложко, както и въстанието в Серски район.
Показаните архивни документи представят причините, подготовката и организацията на въстанието, въстаническите действия и последиците от тях. Показани са мястото и ролята на жената във въстанието, както като деец на организацията и редовен участник във въстаническите битки редом с мъжете, така и като верен помощник и съратник на участниците в бунта. Отделено е място и на въоръжението и бита на въстаниците.
Повече разказа в предаването "Добър вечер, София“ доц. д-р Михаил Груев, председател на ДА “Архиви“.
„Бих казал, че изложбата не е стандартната, която се организира за поредната годишнина от въстанието, защото тя включва и документи, които се показват за първи път, снимки, някои от които постъпиха през последните години във фондовете на Архивите. Нов е и дизайна и начина, по който са представени експонатите. Опитали сме се да обхванем Илинденско-Преображенското въстание не само в неговия териториален обхват, но и в най-различните му проявления…Най-вече драмата на тези десетки хиляди бежанци, принудени да напуснат родните си места, опожарени, разрушени, съсипани, голяма част от които всъщност се преселват и в Княжество България“, сподели той.
„Имаме уникални снимки, които да покажем, документи, които не са виждали бял свят до този момент. С една дума - получи се една интересна и разнолика изложба“, увери доц. д-р Михаил Груев.
Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България.
Изложбата може да бъде разгледана до 10 ноември 2023 г. всеки работен ден.
В експозицията е засегнат и много интересен ключов аспект – ролята на жените във въстанието.
Чуйте още от разговора на Яна Спиридонова, за да разберете повече.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност