През 1941 г. във Ваймар са поканени писатели от 17 страни, за целите на тази пропаганда. Норвежкият писател Кнут Хамсун, френският писател Робер Бразийяк и българската писателка Фани Попова-Мутафова са сред творците, които прегръщат нацистката "идея".
Пред Радио София сценаристът и режисьор на филма Милена Фучеджиева обясни, че пътят към Ада и българското участие е постлан с добри намерения, тъй като Фани Мутафова е имала намерение да изведе българската литература на европейско ниво и самата тя да получи европейско признание.
„За съжаление, е направила една доста погрешна преценка, че това може да стане на крилете на двуглавия орел на нацизма и е понесла една заслужена присъда за това, което е правила. Свидетелствата за абсолютно неопровержими. Аз открих един албум със снимки, със 76 фотографии, който е документирал пътуването на тази група писатели. Има всякакви писмени доказателства. В Народната библиотека има броеве от година и половина от учредяването на този клуб до разгрома на нацизма. Това са списания, вътре фигурира името й, тя е част от тази литературна нацистка пропаганда. Най-голямото доказателство са нейните думи“, каза Милена Фучеджиева.
Според нея, Фани Мутафова се заема с много силна нацистка пропаганда, когато се прибира в България.
„Има книга „Новата българка“, която е пълна с пропаганди за Хитлер, за нацизма, срещу евреите. Няма никакво съмнение за нейния нацизъм“, каза Фучеджиева.
Първоначално идеята й е да направи филм, който е реабилитиран, но попадайки на свидетелства за пропаганда от страна на Фани Мутафова, сценаристката и режисьор на "Ваймар експрес" променя фокуса си да не се занимава с живота на писателката след 9 септември, а да се занимава със живота й преди тази дата.
На фокус във "Ваймар експрес" са поставени отговорността на писателите във времена на големи политически сътресения.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност