Изборите са в разгара си. Но хората за пореден път очакват от местните власти промяна. От строители с кранове и бетон до хора, оцеляващи с резачки за дърва в ръце. Какво се промени за последните мандати в столичния район Кремиковци?
Точно 60 години след отварянето и 14 години след окончателното спиране на завода, няма ни един жител от квартал "Кремиковци", който да не си спомня времето, прекарано в него.
Мишо реже дърва за огрев. Следизборното ноемврийско слънце дава малко повече време на него и съпругата му Василка да разчистят струпаните матраци и дървени скари. Трябват им, за да се топлят. Заедно с най-малкото им дете - синът им Цеци. Допреди години Мишо работил в завод "Кремиковци“.
"Бях жичкаджия в завода, поддържах доменна пещ, животът беше по-различен. С 20 лева в магазина пълнех две чанти. Сега с 20 лева ще си купиш една кутия цигари и два хляба. Един хляб стана два лева, а тогава беше 26 стотинки", споделя той.
Десетилетия, след като затварят завода, си спомня за времето, когато е бил там. Сега Мишо и съпругата му Василка работят в чистотата, ни заплатата не стига. Не заради петокласника Цеци, а заради това, че Мишо и Василка имат други деца, които са задомени. Горди са и с внуци.
Блокът, в който живеят Мишо и Василка, е част от бившите общежития на "Кремиковци". Едва е устоял през годините да остане на основите си. Без врати, прозорци, населен от кучета и подгизнал между панелите от течове. Мишо и Василка нямат и ток. Това научавам от Марияна Казакова, която живее в съседен блок, който също е част от бившите кремиковски общежития, но тотално различен – с ток, водоснабден, нова дограма и частично санирана фасада.
И Мариана Казакова била сред гневните хора, които преди 15 години протестирали срещу серията решения, довели до фалита на предприятието. И последвалата ликвидация.
"Нямам финанси, за да си купя апартамент на друго място. Бях оператор на пещен участък в завода и не мога да се оплача. Имаше много голяма организация", казва тя.
От "Кремиковци" все пак остават пътищата, казва Мариана Казакова, като припомня, че натрошеният бетон от взривените сгради на предприятието влязъл в основите на новата магистрала в района. Мариана трудно отговаря на въпроса дали към днешна дата заводът би издържал на модерните екологични норми.
"Това е въпрос на инвестиции", обяснява тя, като подсказва пътя за изход от ситуацията с ТЕЦ-овете.
Хора с фадроми разчистваха терена след спирането на комбината след 2009 г. Местните жители като Мариана обаче не знаят какво ще се случи с разчистения терен от 7 хил. дка, който е с промишлен ток, вода и газ.
Е, да въздухът не е вече мръсен, но с изключение на заетостта в малкото фирми, които работят в Кремиковци, голяма част от хората все палят колата и отиват в София да работят, обяснява Мариана и показва изоставените недостроени блокове в съседство на нейния.
На първия тур гласувалите в "Кремиковци" бяха близо 5600 от малко над 18 000 души, имащи право на глас. Първият тур изпрати обаче на челен сблъсък двете коалиционни партии. Марияна се надява на промяна.
"Не виждам нещо да се е променило. Единственото, което виждам, е, че направиха главния тротоар на главната улица, иначе, ако тръгнете по пътищата, ще видите дупките. Трябва да помислят малко повече, за да може младото поколение да остане в държавата", посочва тя.
На същото се надява и съседът по блок на Мариана – Мишо. И той казва, че е гласувал.
Чуйте репортажа в звуковия файл.
Анна Александрова е председател на Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание и депутат от район “Надежда” - затова с нея говорим не само за Фестивала на традициите: "Фестивалът стартира с по-малък формат много отдавна в кв.Требич. Днес ще се насладим на хубава, наситена фолклорна програма, ще оценим и качествата на питките,..
Днес предаването гостува на Зимния фестивал на традициите в Илиянци – район Надежда – Столична община. На централния площад ще се съберат любители на българските обичаи, фолклора, кулинарията и виното. Първият ни гост е Илиана Влъчкова – дългогодишен секретар на Читалище „Отец Паисий-1930“ и автор на книгата "90 години Читалище „Отец..
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: "Вероятно родът е още по-древен - не е доказано, но може би е болярски и архонтски, има връзка с рода на Берон и на Раковски. В труда на доц. Йордан Желев от ЦДА към ДАА, са описани членовете на рода, но има и непознати Богориди."..
Малко за историята на най-известните сгради в центъра на София. Начална точка - метростанция Софийски университет, крайна - катедралния храм "Света Неделя": Коя е първата сграда на СУ? Кои са все още съществуващите предишни здания на Народната библиотека? Какви са били другите функции на старото, изгоряло отдавна Народно Събрание? Кое министерство се..
Когато любимият вуйчо на Алеко Константинов, професорът по математика Емануил Иванов се сгодил, Щастливецът написал толкова смешен фейлетон за събитието, че гостите изпопадали от смях. Главният лирически герой обаче заплашил автора, че ако разказът види свят, няма да му проговори. Алеко много уважавал брата на майка си и затова вързал листовете с..
Втори пролетен авто ретро салон - поканата за него идва от Искрен Миланов: "Показваме около 70 ретроавтомобила цели 3 дни, както и 11 класически велосипеда и 9 мотоциклета за наслада на окото. Имаме и 3 автомобила на канцлера Аденауер. Имаме италиански и немски, както и един-единствен японски. Автомобилите са на средна възраст 60 години, под един..
Почит към танцовото изкуство чрез документалната кинопоредица „Аранча Агире: танцът като просветление“ - представя ни я Атанас Маев: "Споделяме с публиката филми на Аранча Агире, посветени в частност на Морис Бежар. Всичко, до което се докосне женската природа, дава деликатност, така е и в изкуството, жените успяват да намерят пътя не само до сърцата..
Ясно
Разкъсана облачност