В изложбата е представен актуализиран исторически музеен разказ, който е съобразен със съвременното състояние на историческата наука. В експозицията са използвани интерактивни елементи и дигитални технологии. Фокусът е поставен в дълбоките стопански, социални, духовни и политически промени от епохата на Българското възраждане.
Пред Радио София ръководителят на отдел "История на България през Възраждането" към НИМ д-р Михаил Симов сподели, че обновяването на експозицията става възможно с помощта на НФ „Култура“.
„Новото е, че се връща този период в отредената за него зала (№4), тъй като тя в продължение на почти 10 години беше заета с две временни изложби. Сега отново се възвръща статуквото, както си е планирано в музея – тази зала да бъде посветена на този период. Посетителите ще могат да видят един доста обновен и обогатен експозиционен разказ“, каза д-р Михаил Симов.
По думите му, освен традиционното представяне на експонати във витрини, изложбата включва и дигитални и недигитални интерактивни елементи. Това са неща, които могат да се пипат и отварят от посетителите.
„Ще покажем и някои наскоро инвертирани експонати от периода, които за първи път се включват в постоянна експозиция. Замисълът на тази експозиция е да представи един цялостен разказ. Тя не е изградена на принципа няколко забележителни, уникални експонати и около тях изградена история. Това е един цялостен разказ, към който допълват както експонатите, така и илюстративните текстови материали към тях, дигиталните елементи. Всичко това създава цялостния разказ за историята на българските земи през тази епоха“, добави д-р Михаил Симов.
Той уточни, че в експозицията има уникални експонати, които могат да се видят само в Националния исторически музей. Сред тях са Митрата на Охридските архиепископи, добре известният дискос, изработен от Чипровски майстори за Бачковския манастир, лични вещи на български революционери и възрожденци, както и ръкопис на свещения Коран от 14 век.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Повече от 20 екипа извършват текущи ремонти по пътните платна и тротоари в София - фрезоване, почистване и асфалтови дейности върху пътните настилки, както и обновяване на тротоарите, съобщиха от Столичната община. От днес започва ремонт на отделни неравности по основни и локални платна на бул. "Скобелев" в участъка от кръстовището "Петте..
Все по-често през летните месеци се отправяме на почивка и в чужбина. Важно е, когато я предприемаме, да сме организирани и предпазливи, защото винаги нещо може да се обърка. Една от защитите при пътуване извън страната е именно застраховката. Какво представлява и какво включва една такава полица, колко може да ни струва тя, какви са..
България е на 61-во място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост , сочи Световният доклад за дарителството ‘2025 (World Giving Report ‘2025) - представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. У нас Фондация BCause заедно с КАФ е..
Столичният общински съвет (СОС) малко изненадващо одобри доклада, с който се позволява завършването на бул. "Тодор Каблешков" . Той се внася за втори път за гласуване, като ресорната комисия по архитектура даде отрицателно становище по казуса. Според несъгласните със заложените изменения в подробния устройствен план, които ще позволят да се..
"Вещицата Мара и Проклятието на Абоминус" е първият издаден комикс на илюстраторката Цвета Петрова и ни разказва една история за приятелство, приключения, семейство, и какво става, когато нещата се объркат. "Мара всъщност е базирана на моя приятелка, която се казва Мара и даже и визуално наподобява нея. Този герой е създаден преди доста време, преди..
В предаването "Добър вечер, София" гостува младият, драматург и сценарист – Нера Бойкова , която завършва специалност “Кино и телевизия“ в Нов Български университет и вече работи в няколко кино и телевизионни продукции. Нера Бойкова разказа как творческия път който избира я превръща в човек на изкуството, решавайки да се реализира на..
Какво е състоянието на сградния фонд в столицата от гледна точка на безопасността при земетресение, обяснява в БНР- Радио София инж. Георги Кордов . “Считам, че едропанелните жилищни сгради са добри сгради от конструктивна гледна точка. За времето, когато са проектирани и построени, са спазвани абсолютно всички нормативни документи. Мога да кажа дори,..