На 8 ноември, от 17 часа, Националният политехнически музей открива изложба, по случай 120-годишнината от рождението на инж. Цвятко Кадийски - пионерът на напояването чрез дъждуване в България.
Цвятко Кадийски-син разказа за изложбата за своя баща, в предаването „Радиокафе“.
Експозицията е част и от програмата, с която ще се отбележат 90 години от създаването на първия български Ротари клуб, на който инж. Цвятко Кадийски е един от петимата съоснователи.
Тя ще бъде открита от посланика на Чешката република Н. Пр. Лукаш Кауцки.
„Мястото на откриването на изложбата не е случайно. През 1957 година, сред група инженери възниква идея – да се създаде български Музей на науката и техниката. Това е днешният Политехнически музей и баща ми беше част от разширената работна група за създаването му“, споделя синът Цвятко Кадийски.
Дълго време музеят не е имал “дом“, където да се помещава, но пък е разполагал с 2 постоянни филиала – единият в Сливен, посветен на тъкачеството, а другият в Казанлък. Днес той се намира на ул. “Опълченска“ 66 в София. Музеят е изключително интересен, особено за деца и юноши, отбеляза Кадийски.
Експозицията, която предстои да бъде открита в утрешния ден, показва няколко страни от дейността на инж. Кадийски.
Основно това, че той е бащата на напояването чрез дъждуване, пионерът на изключително модерната за онова време, както и досега техника. По-ново е капковото напояване изобретено от Израел след 1948 година, разкри Цвятко Кадийски-син.
Той допълни, че „дъждуването“ или изкуственият дъжд, е бил последният писък на модата през 30-те години. Заедно със съмишленици като проф. Борис Илиев, проф. Димитър Атанасов и други, инж. Кадийски влага време и усилия, за да проправи път в осъществяването на тази идея, което не е било никак лесно в онези години.
Първата лабораторна инсталация е в Държавното опитно стопанство в Павлово, както е записано в един вестник тогава - „край София“.
Семейството на инж. Кадийски е било бедно. Той учи в Бърно, колебаейки се между кариерата на музикант и кариерата на инженер, а негов учител в гимназията в Сливен е бил известния тогава музикант Михаил Тодоров, който е и негов ментор дълго време.
„Баща ми свири в сливенския любителски оркестър, не просто свири, той е концерт майстор, а другият му учител е по математика, който е един от основателите на българската геометрия, проф. Димитър Табаков“, разказва Цвятко Кадийски. В крайна сметка баща му решава да учи машинно инженерство и заминава за Бърно, като най-евтиното място, където е можел да учи. Това се случва благодарение на стипендия от Славянския комитет на белогвардейците-емигранти в Чехия и неговата допълнителна работа като доброволен асистент в техниката. Успява да следва, но при пълна мизерия. На втората година от следването си бива забелязан от проф. Пишек, благодарение на отличния си успех, който постига без никаква езикова подготовка.
Изложбата показва негови записки на чешки език още от първата година на пребиваването му.
„Удивявам се на какъв великолепен чешки език той пише, колко правилно, още от първата година – кога се е научил, не знам“, разказва синът Цвятко Кадийски.
Благодарение на отличния си успех, той получава стипендия и бива освободен от такси, а през последната година в преддипломната му практика, с подкрепата на проф. Пишек, който е вицепрезидент на Ротари клуб Бърно, Кадийски получава стипендия и става първият българин с ротарианска стипендия. Под ръководството на проф. Пишек, той преминава практическо обучение в различни заводи, някои от които нямат нищо общо с машинното инженерство – обувните заводи в Злин, където се учи на съвременна организация на труда, практика в „Радион“ – заводи за радиоприемници, в Шкодовите заводи в Пилзен.
Завършва семестриално, но не се дипломира, заминава да работи във втория по големина чешки завод за земеделски машини. Проф. Пишек е имал идея да създаде в България представителство на чешката промишленост, каза още Цвятко Кадийски.
Инж. Цвятко Кадийски се дипломира през 1932 година и връщайки се в България поема представителството на чешките заводи. Това е и логичната връзка, поради която експозицията представяща неговата дейност ще бъде открита от посланика на Република Чехия у нас – Негово превъзходителство Лукаш Кауцки.
Изложбата ще остане в Националния политехнически музей в рамките на 2 седмици.
Чуйте още от разказа на Цвятко Кадийски за неговия баща, в звуковия файл.
Днес гостуваме на коледното село Чавдар. Защо наричат това място швейцарското село Чавдар? Първи гости са ни братята Тодор и Петър Нешкови от Чавдар, собственици на бутикова мандра: "Всичко постигнато е с уоритост и желание, поставили сме летвата доста високо и хората очакват много от нас. Работим като екип по доста тежки теми - горски фонд и др...
Куизът е с водещите в Радио София - Божидар Янев и Боян Бочев. Кой от тях познава по-добре историята на столицата? Предаването е посветено на предстоящия куиз на Бохемска София на 23 декември.
Руският император попречва на княза да се сроди с кралица Виктория Първият български владетел след турското робство, княз Александър фон Батенберг, изживява споделена любов със 17-годишната принцеса Виктория Пруска (наричана Морета), дъщеря на германския престолонаследник Фридрих III и напринцеса Виктория - дъщеря на английската кралица...
В поредицата “Историята оживява” ви представяме живота и откритията на доктор Стамен Григоров. Първата нинчаст бе за Lactobacillus Bulgaricus:
Как поезията може да докосне всеки от нас посредством правилния прочит? Как този декември хиляди се събраха в зала 1 на НДК и преоткриха стиховете на българската поезия в Поетите? Поезията е лично преживяване, в което присъства много математика и има формула – трябва само сами да формулираме нейната сентенция. Събеседник по темата ни е Диана..
Коледа с КласикАрт и Вероника Тодорова на 21 декември от 17 часа КласикАрт завършват тази своя така интересна творческа година с един истински празничен концерт с много, много гости – Коледа с КласикАрт. „Аз имам 65 деца за този концерт – деца, които обичам и обгрижвам като мои! Това са талантите от Детският филхармония с диригент Милена Яцино,..
С травъл влогъра Десислава Иванова за пътуванията и доброволствата: "Тази година съм пътувала по-малко от предните две, само 122 дни. Мислех, че въобще не съм пътувала, а се оказа, че е една трета от годината. Беше много предизвикателно, позабравих лошите неща, горчивото изчезна. Две трети от пътуванията бяха непланувани. В главата си отивах в..