В „Добър вечер, София“ гостува фотографът Галина Бонева.
Споделя, че обича рисуването, фотографията и всички изкуства, но баща й, който е художник-график я насочва към фотографията.
„Първият кадър…снимах черно-бяло и беше пълен провал“, разказва тя. Решава да кандидатства в НАТФИЗ със специалност Фотография, но първоначално не е приета.
„Там със специалност „Фотография“ приемат 5-6 човека, а аз бях втора резерва“, разкрива Галина Бонева. На втората година вече е приета.
Казва, че фотографията е много добро изкуство, поради това, че е много достъпно.
„Много хора днес могат да снимат и винаги съм казвала, че зад апаратното устройство е по-важно, отколкото самият апарат. Най-много обичам да снимам хора и храна. Хората – защото успяваш да вникнеш в човека, да си поговориш, да разбереш какво обича, а в миналото доста хора не са разрешавали да бъдат снимани, защото са смятали, че открадваш душата им. С фотографията улавяш един миг, след това ситуацията е коренно различна“, споделя Галина.
Не обича да я снимат, защото…
„По-комфортно се чувствам зад камерата, там владея всичко, знам си всичко, комфортно ми е там. За да можеш да бъдеш добър фотограф, трябва да си отворен за всякакъв вид изкуство, много да гледаш, защото вдъхновението дебне отвсякъде“, твърди тя.
Любителската й страст е към каратето, чрез което разпуска, вдъхновена от тренировките на своя син, впоследствие към тях се присъединява и дъщеричката й.
„Помагам на клуба с каквото мога – дали със снимки, или в организацията. Ние, родителите, участниците в този клуб, правим енергията, екипната работа и всичко останало, когато децата ни тренират, най-логично е и ние да участваме по някакъв начин“, изтъква Галина Бонева.
Още от разговора с нея чуйте в звуковия файл.
Медресе сокаги се прекръства след влизането на московците по тази улица. После е Регентска, после пак - Московска. Започва от пл.Желю Желев, където е бил първият чугунен фонтан. Там е била и часовниковата кула от 17 в. Към 1880-1881 е разрушена. Повече за градската легенда за нея и за оформлението на улицата, както и за прилежащата ѝ малка ул.Малко..
Роден е в 1902 в Габрово, баща му е учител и автор на едни от първите учебници по география в България. Даниела Георгиева е съпруга на неговия правнук и я слушаме в звуковия файл със спомените ѝ за д-р Рачев. Нейни са и предоставените снимки и документи . Д-р Рачев е ревностен радетел за създаването на белодробни диспансери в България. Другата му голяма..
Животът на композитора маестро Георги Атанасов е по-заплетен, драматичен и вълнуващ от всяко оперно либрето. Баща му зарязва децата си, когато бъдещият музикант е на три. Успява да го издири след десетилетия, но таткото предава Богу дух ден преди срещата им. Майката чисти по хорските къщи, за да изхрани челядта си и си отива от живота след десет..
Най-новият проект на Спартак Севов е пълнометражния филм „ Министерството на мечтите “ – абсурдна комедия за любимите неща на всички: бюрокрацията и сбърканите днешни системи. С него е и актьорът Мартин Тасков, а проектът е англоезичен: "Министерство на кошмарите изглеждаше зле като заглавие. Осмиваме бюрокрацията." (Спартак) "Имам честта да..
Георги Георгиев, зам.-председател на "Асоциация за инсулт и афазия“ ни представя първото споделено парково пространство за арт терапия в България, открито по тяхна инициатива на 14 юли в столичния район Банкя. Името, което носи, е "Сътворение" и на място може да се открие зона за арт терапия и зона за лечебно градинарство, както и място с..
Боян Бочев от Лаго Фест в Самоков ни представя събитието с ударение на последната буква: "Тембърът на гласа ми подсказва, че настроението е чудесно. Страхотни музиканти на сцената, познаваме някои от тях в "Мюзиколоджи лайв". (подробности, както и за произхода на името - в звуковия файл) Има от бебета до над 70-годишни, хората си чакат фестивала в..
"Добър вечер, София" казаха Яна и Роман директно от Green gallery - едно ново пространство за екзотични растения и флорално изкуство, където цветята присъстват във всякакви видове и форми. "Имаме фотография, има графика, живопис, акварел - в общи линии, без ограничения в някакъв конкретен стил, дори авторите влизат в нетипични роли, като..