Безсмъртната творба на Джефри Чосър "Кентърбърийски разкази" излиза отново на български в нов превод на проф. Александър Шурбанов, след първия превод.
Чосър (около 1343 - 1400) е английски автор, поет, дипломат и философ. Той е известен като „баща на английската литература“, защото популяризира английския език вместо да пише на латински или френски език. Въвежда нови, непознати дотогава 2000 думи. Почита Данте, влияел се от Бокачо и Петрарка.
Най-известен е със своята колекция от стихове, наречена "Кентърбърийски разкази", написани на средноанглийски език.
По това произведение са създадени и многобройни театрални спектакли, които се играят непрекъснато, дори мюзикъл, екранизирана е.
„Езикът се развива и съм се съобразявал с това, но и съм стремял съм се да запазя като цяло нещата, каквито са били в първия превод - преди повече от 50 години. Трябваше да запазя младежкия дух, характерен за Чосър. Постарал съм се да оправя по-скоро неща на повърхността, където е изказът. Повечето поправки са „козметични“ – отбеляза пред БНР-Радио София проф. Шурбанов, който е литературоведски изследовател, преподавател и преводач на автори като Милтън и Шекспир. – Езикът на Чосър (средноанглийския) вече е неразбираем за англоговорящите. Те трябва да го учат.“
Според литературоведа, и изцяло художественият превод, и верният, придържащ се към буквалния сюжет и изказ, се отдалечават или от съответствието или от четивността на български.
За книги в мерена реч, каквато е "Кентърбърийски разкази", ако преводачът не е поет, той ще пълзи, отбеляза още проф. Шурбанов.
„Няма как човек, който не може да пее, да се качи на оперната сцената. В поезията има симетрия на звуковете, има математика. Преводачът трябва да е добър поет, но в същото време да не е много самовлюбен, иначе той се отдалечава от автора и заложеното от него.“
По думите на преводача "Кентърбърийски разкази" е енциклопедия на жанровете.
Всеки от характерите в книгата е разпознаваема индивидуалност. Така Чосър стои на прага на Ренесанса.
Това не е книга, която може да служи като учебник, а е за приятно четене, разнообразна по тон, тематика, сюжети. Чосър е забавен автор, не притеснява читателя с прекалени размишления, допълни проф. Шурбанов.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
Във втория ден от седмицата гост в коментарното предаване "Форум" е Лора Младенова - автор, поет и активист с журналистическо и юридическо образование. Заедно с водещия Лъчезар Христов, тя обсъди следните теми: Боклукът на София: Общината търси да купи още камиони, как се стигна дотук; Политически сезон в условията на напрежение и протести;..
Заради интензивния трафик се променя организацията на движение в участък с ремонт от автомагистрала “Тракия" в Софийска област между 24-и и 33-и километър, съобщават от Агенция "Пътна инфраструктура". До 9 октомври (четвъртък) на четири пъти в следобедните часове - в 12 ч., 14 ч., 16 ч. и 18 ч., за около 30 - 45 минути ще се спира изцяло движението..
Нормални ли са климатичните процеси, които наблюдаваме през последните години по света, но и в България - свлачища, поройни дъждове, пожари. “Те са пряко следствие от климатичните промени, които настъпват и се ускоряват, така че това, което виждаме сега и което ще виждаме в бъдеще, е новата климатична реалност и трябва да сме подготвени..
Мотото тази година "Всяка история е уникална, всяко пътуване има значение“ напомня, че зад всяка диагноза стои лична история - история на смелост, устойчивост и надежда. По данни на Световната здравна организация, през 2022 година близо 2,3 милиона жени по света са диагностицирани с рак на гърдата, а над 670 хиляди са загубили битката с болестта. В..
Критики, обяснения и предложения как да се реши кризисната ситуация с липсата на фирма, която почиства и извозва отпадъците в столичните райони “Люлин“ и “Красно село“, се чуха по време на днешното заседание на комисията по екология и околна среда в Столичния общински съвет. На нея освен зам.-кметът по екология Надежда Бобчева, присъстваха районните..
Инициативата на Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация (АИББА) за построяване на реплика на самолета, с който по време на бомбардировките на София през Втората световна война 27-годишният поручик Димитър Списаревски се жертва, за да спаси други българи, вече е към своя финал. Представянето ще се състои на 16 октомври,..