Румен Гълъбинов: Опасността за България не произлиза от дефицита и дълга, а от инфлацията

В приетия от Министерския съвет проектобюджет дефицит остава същият, както в първия му вариант отпреди 2 седмици, но с 1 милиард се намалява външният дълг. По-малки са и очакваните приходи от данъци заради липсата на пренос на руски газ през България.

Големите цели на настоящото българско правителство са влизане на България в Шенген и в Еврозоната. Дали бюджетът за 2024 г. е адекватен може да се съди по това, доколко той допринася за осъществяване на тези цели през първата от следващите 3 години.

Това коментира пред БНР-Радио София икономистът Румен Гълъбинов.

Надяваме се да влезем колкото се може по-рано, без повече отлагания. Според макрорамката продължаваме да се придържаме към 3% дефицит спрямо БВП до 2026 г.

„Когато основата (БВП) се увеличава, дефицитът като абсолютна стойност също расте. Затова има нужда от дофинансиране с нови заеми. Според мен, за следващата година не би трябвало да вземаме лимит повече от 9 млрд. лева, а той вероятно ще бъде около 11 милиарда. Добре е по-голямата част от новия заем да отива за погасяване на стари дългове, а по-малка част – за инвестиране в икономиката. От ЕК още чакаме средствата от Плана за възстановяване и устойчивост. Представили сме проекти, дано тази година дойде и финансиране“, коментира Гълъбинов.

По думите му, към момента в България е добро съотношението дълг, държавно управление къмто БВП – 25%. С новите дългове за следващите 3 години ще стигнем 30%, а Маастриктския критерий е 60 процента. Засега обаче нямаме консолидиран държавен дълг.

На България няма да е проблем дефицитът и дълговото бреме. България трябва да следи за инфлацията. Това беше формалната пречка за отлагане влизането в Еврозоната. През октомври на годишна база нашата инфлация е двойно по-голяма от средната за ЕС. Догодина именно инфлацията може да стане формален повод за още 1 година отлагане влизането ни в Еврозоната, смята икономистът.

Според него добре е, че се предвижда увеличаване на заплати и пенсии – ние трябва да догонваме доходите в Европа.
Но това създава опасност от стимулиране на инфлацията.

Трудно се сваля дефицит, когато трябва да се дофинансира здравеопазване, образование, да се отделят обещани средства за отбрана и национална сигурност.

Приходната част в бюджета зависи от събираемостта на НАП, но и от активността на икономиката. Очаква се обаче бизнес активността да бъде вяла, остава привилегията с ДДС ставката за част от бизнеса. Трудно ще се достигне заложената приходна част, освен ако в средата на годината не се пристъпи към актуализиране на бюджета, допълни още Румен Гълъбинов и посочи някои компоненти в бюджета, които могат да бъдат прецизирани.

Чуйте разговора на Невена Николова.