"Ние сме се събрали за да огледаме от различни гледни точки и различни фокуси тези последици, които в момента занимават много сериозно нашето въображение. Какво ще стане в едно бъдеще, в което изкуственият интелект става и още и още, и още по-силен. По-ефективен в това, да симулира някаква човешка комуникация с нас, да симулира авторски произведения, картинки, текст, който не може да различим. Защото тестът на Тюринг, който дава власт на хората да кажат кога изкуственият интелект, или роботът е станал неразпознаваем до голяма степен е решен. Ние наистина имаме комуникация, зависи колко е дълга и на каква тема е, в която ние можем да бъдем излъгани, че комуникираме с човешко същество, а всъщност отсреща да седи изкуствен интелект", каза той.
Относно регулациите проф. д.ф.н. Ставру отбеляза, че има различни мнения. Някои смятат, че AI не трябва да се регулира, а други смятат, че той трябва да бъде забранен, тъй като има твърде много рискове свързани с развитието му. От друга страна представителите на ЕС търсят среден път или смесена законодателна реакция. Навлизането в обществото според тях трябва да бъде подлагано на определени контролни маркери.
По думите му изкуственият интелект се справя много добре с шахмата и генерирането на изображения.
"Неговото място със сигурност е под въпрос в момента, но аз смятам, че той има огромния потенциал да замести много неща. Включително и човешкото творчество", посочи проф. д.ф.н. Ставру. Той заяви, че AI много добре работи с нашите емоции, защото ние, хората не сме нещо уникално в своите емоции и сме много лесно манипулируеми. Нашата склонност да се доверяваме и нашата емпатия помага страшно много на изкуствения интелект да ни излъже в своята симулация. Това е част от нашата слабост. Но наистина в изкуството се крие нещо много дълбоко и то е свързано с нашите граници, каквито няма в изкуствения интелект. Поне не същите", каза той.
Проф. д.ф.н. Стоян Ставру заяви, че едно от най-важните неща в регулациите е да знаем дали насреща имаме изкуствен интелект или човек, защото това се оказва ключово за този, който оценява изкуството.
"Според мен не става въпрос за заместване, а за изместване. Въпросът е накъде ни мести. Той може да ни измести и това се вижда по-нагоре. Тоест, да се занимаваме с по-организационни мениджърски задачи. Ние вече няма да правим някаква иконка, или рисуване на яйце или някакъв герой, а ще възлагаме задача на различни изкуствени интелекти, които да изпълняват по-груби елементарни задачи, в които те са специализирани и се справят моментално", каза той.
По думите му всички професии са застрашени, като в значително по-малка степен са тези, които физически работят в нашата среда.
"Какво му остава на човека? Ние много се борим в една битка пред самите себе си, че в нас има нещо уникално, което не може да бъде имитирано. Или ако бъде имитирано, то е жалко подобие на онова, което всъщност сме. Оказва се, че изкуственият интелект влиза и започва всяко едно от тези неща, които ние твърдим, че е уникално за нас да го заменя по един много убедителен начин. Ние в момента губим човешката си идентичност. Ние се чудим за кое да се хванем. За изкуството ли, за правораздаването ли и затова регулациите се опитват да обособят определени сфери, в които човекът има свой суверенитет", посочи проф. д.ф.н. Ставру.
Той отбеляза, че AI може да извърши "кражба" на стил, както и на обучителен материал, тъй като се обучава на база на определени произведения на изкуството, които са създадени от хора. По думите му един от големите проблеми е, че не познаваме този феномен и, че той няма прозрачност.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.

Вяра Зайкова е актриса, родена в град Пловдив на 21 септември 1989 година. Завършила е театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Надежда Сейкова. Продължава образованието си с магистратура в специалност „Медийно продуцентство за кино и режисура“ в университета Съндърланд в Обединеното кралство. " В едни несъзнателни детски години гледах..
Сред над 80 международни заглавия, българският филм "Лабиринтът на София" беше удостоен с първа награда в категорията "Документален филм" на Zagreb TourFilm Festival 2025, проведен в хърватската столица между 15 и 18 октомври. Филмът на режисьора Калоян Николов и оператора Петър Драганов разказва за посещението на японския колектив от илюстратори..
След повече от 2 години по идея на инициативен комитет и решение на Столичния общински съвет в зелената площ срещу северния вход на сградата на Народното събрание (старата, не на бившия Партиен дом), снощи започна поставянето на паметник на Захарий Стоянов – журналист, революционер и писател. "Най-накрая! Поздравления за инициативния комитет,..
Явор Велчев-YAVI гостува във вечерния блок на Радио София и разказа за своя предстоящ концерт в Първо студио на БНР, който ще се състои на 12 ноември. "Намирам се в процес на подготовка за събитието, което предстои. Много се вълнуваме. Надяваме се да видим много от нашите близки и хората, които уважават качествената музика в България“,..
"Красна поляна" е един от първите столични райони, които са готови с документацията за разширението на Околовръстния път. Казус с имотите вече няма, каза пред Радио София кметът на района Димитър Петров . "На предходното заседание на Общинския съвет беше разгледан нашия доклад, с който прехвърлихме на държавата 25 имота, попадащи в..
Протестът срещу тежкотоварния трафик на жителите на район "Връбница“ и община "Божурище“ ще продължи до 21 ноември, тъй като до тази дата протестиращите са получили разрешение, каза от своя страна инж. Михаил Славчев - общински съветник в Божурище. "Трети ден поред хората са на улицата и протестират срещу отсъствието на държавата и..
" Нямам никаква идея за други мотиви, освен това, което чета във Фейсбук. СМС-ът беше пределно кратък, за да мога и от там да търся мотиви. По никакъв начин до момента в разговор не сме имали конфликт за никакъв служебен казус ". Това заяви пред БНР главният архитект на Столична община Богдана Панайотова, на която вчера кметът на София Васил..