Григорианският календар, който ползваме, е астрономически правилният

Един от най-колоритните обреди, свързан с Коледно-новогодишните празници и който е добре запазен, е сурвакането. То е съпроводено с наричане за предпазване от зли сили и пожелания за плодородие и богатство.

Сурвачката неслучайно се прави от суров дрян. Това дърво е здраво, твърдо и се използва от дълбока древност и като символ на устойчивост, обясни пред БНР-Радио София културологът Георги Мишев. Той обърна внимание, че дрянът цъфти във време на годината, когато други видове още не са се събудили.

„Този обред е свързан с т.нар. магия на първия ден. Цели да пожелае благополучие през новия календарен период, да предпази човека от лошите неща, от премеждията (сериозни трудности и нещастия). Зимната обредност е предимно мъжка. Има вече и изменения. Тази година доживях да видя и коледарки“, отбеляза Мишев.

Той отбеляза, че Григорианският календар, който ползваме в България от 1916 г., е астрономически правилният.

Първоначално римският календар е бил от 10 месеца, започвал е от март. По-късно се добавят януари и февруари, а началото на годината (1 януари) се свързва с встъпването в длъжност на високопоставените чиновници в Римската империя.

В същото време има многообразие във вярванията и традициите. Трудно е да се каже, че нещо навсякъде се изпълнява по еднакъв начин.

Т.нар. „мръсните дни“ например някъде са от Игнажден до Коледа, другаде - до Васильовден или Йордановден.

Георги Мишев отбеляза промяната в трапезата по и след Коледа, появата на свинското месо, ролята на свинската глава, която се прекадява, въпреки че не е жертвена храна, позволена за курбан.

Ролята на водата по празника също е съществена, допълни културологът.

В „мръсните дни“ светът на всички зли сили е отворен. Те свършват с кръщаването на водата на Йордановден. „Мълчаната вода“ е ритуално чиста, с магическа сила и се среща и в други народи.

Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова.