Генна редакция, синтетични ембриони и лекарства, изобретени от ИИ

"Докато това нещо се случваше и цялото обществено внимание беше насочено натам, една много по-голяма и тиха революция се случваше в сферата на медицината, молекулното инженерство и фармацията. Никое откритие в науката не става изолирано. То обикновено стъпва на вече постигнати преди това неща. Буквално преди около две години алгоритми с участието на изкуствен интелект успяха да разгадаят една от най-интимните тайни на биологията - по какъв начин се нагъват белтъците в организма ни."

Освен това той сподели, че за един средностатистически белтък от 400-600 аминокиселини начините, по които той може да се нагъне в пространството са повече от молекулите, които има във Вселената. А в човешкото тяло има над 20 хиляди гена и 40 хиляди различни протеина.

"От началото на годината същите тези алгоритми, които вече останаха без работа, тъй като свършиха това, за което бяха направени - да нагънат протеините, започнаха да създават молекули и протеини, които не съществуват в природата. Изцяло нови, невиждани досега молекули, които имат огромен потенциал да бъдат използвани за редица различни цели", отбеляза Кереков. Той добави, че по този начин могат да бъдат създавани нови медикаменти за нелечими до момента заболявания.

"Първият от много време изцяло нов антибиотик, тази година беше разработен с помощта на изкуствен интелект. На него се възлагат огромни надежди, че ще бъде много важно средство за борба с една конкретна вътреболнична инфекция, която вече е развила резистентност към повечето медикаменти, които използваме", каза той. И добави, че до момента има около 200 медикамента, които са разработени с помощта или изцяло от изкуствения интелект, като поне 30 от тях са в клинични изпитания. Това позволява и на по-малки компании, а не само на фармацефтичните гиганти да постигат добри резултати.

Кереков заяви, че откритите от AI лекарства ще бъдат по-евтини, ще стигат много по-бързо до нуждаещите се и ще имат по-лесно толериращи се странични ефекти.

Относно другите открития в областта на науката, учени от Университета в Кеймбридж и Калифорнийския технологичен институт са обявили, че е създаден първият в света синтетичен ембрион. Използвани са стволови клетки, които са били "препрограмирани" за да се превърнат в ембрионални клетки. Получените по този начин ембриони до голяма степен пресъздават най-ранните фази от развитието на ембрионите в първите 14 дни, за които се знае малко.

Друга новост в медицинатае методът CRISPR/Cas9, който е метод за така наречената "генетична редакция". Той позволява целенасочено, бързо и лесно да променяме ДНК в живи клетки. За откриването и разработването му Дженифър Дудна и Катлин Карпентър получават Нобелова награда през 2020 година. Първата CRISPR базирана терапия в света се нарича Casgevy и се прилага за лечение на заболяванията сърповидно-клетъчна анемия и бета–таласемия.

Относно космическите постижения през 2024 г. Кереков посочи, че са били проведени тестове с най-голямата ракета Starship, като тя е успяла да достигне космоса. До момента екипите на SpaceX са извършили над хиляда промени по нея.

"Веднъж достигнала до космоса, Starship тотално ще промени правилата на играта с това, че ще можем да изнасяме много по-големи и много по-тежки товари, а един ден може да ни даде и възможност да достигнем и други планети", каза Керяков. Относно космическия туризъм той посочи, че идеята му е да се популяризира достъпността на космоса.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.