По думите му графити обществото търпи своето развитие повече от 20 години. Той сподели, че във формата "графити", изкуство преди 1989 година в сегашния му вид не е имало, но е имало надписи със спрейове и маркери. Те са се породили покрай различните субкултури от средата на 80-те години.
"Има много интересни примери за стенописи, които много напомнят за съвременните такива. Също нещо, което нас лично много ни впечатлява са рисуваните реклами върху цели фасади. Въпреки, че целта е рекламна, способите пак са на стенопис", заяви той.
В книгата има интервю с Лъчезар Бояджиев, който през средата на 80-те години в Ню Йорк е публикувал научна статия за раждането и развитието на графити сцената там. Статията е била представена предимно пред научните среди в България. Бумът на графити културата у нас идва след 2004 година, когато се появяват първите магазини за спрейове, както и първите фестивали, които събират на едно място общността. Преди това има отделни артисти, които творят предимно в своите собствени квартали.
"В периода след 2000 година вече има писано за графити и по български медии и списания. Не, че пионерите от това десетилетие не трябва сами да намират информация. Много ме впечатли това, как всеки е бил сам за себе си, докато сега вече това познание го има и се предава", сподели Бизев. Той добави, че графитите продължават да бъдат преследвани в нелегалната си част, но еволюцията води до развитие на стил, който изкачва артиста на друго ниво. Също така преминавайки в стенописите, или легални прояви има хора, които вече открито застават с истинските си лица и имена.
"Най-ценното, което е за нашата сцена е, че те са на много високо световно ниво и биват канени да излизат извън България и да творят", каза той.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
„Квартет за края на времето“ на Николай Константинов черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиeн – създадена в плен, но устремена към безвремие. Видео инсталации и скулптури от контейнери, облечени с мотиви от българското везмо, се вплитат в съвременна визуална партитура за идентичност, граници и памет: "Преди 35 години исках да..
Вили Стоянов за премиерата на концерта на Филип Павлов за тромбон: "Филип Павлов е доста креативен, имах удоволствието да свиря негово произведение за туба и тромбон. Изключително провокативен - живеещ в романтичното на музиката, там някъде се откриваме. Неговият Първи концерт бе задължителен за кандидатстване и сега Вторият ще се изпълни от мен,..
Флор Николова за акцентите в следващия сезон на Софийска филхармония: "Започваме на 11.9 със страхотна, любима програма - Чайковски - Първият концерт за пиано и Четвърта симфония. В календара присъстват много звезди, с удоволствие казвам името на Лиа Петрова, това мило момиче буквално порастна в Зала България и стигна до ББС Промс. Ще имаме и..
Бюфетът в Градската градина (5.8.1878) е със сигурност най-старата питиепродавница според архивите. По европейски посреща и забавлява посетителите си - недалеч от пресечката с ул."Аксаков". Бирарията "Дълбок зимник" е друго от любимите места на софиянци, още преди изграждането на "бирарията" си - носили са я от Княжево. Заедно с "България" (до Ариана) се..
"Старо Павлово", брой единствен - разгръщаме страниците му и гледаме черно-белите снимки, запазили за поколенията очарованието на една отминала романтика с пътуването с "малкото" трамвайче до Бояна (всъщност - съвсем нормален трамвай, какъвто се движеше и по други линии). Специалният разказвач Иван Тодоров представя поредното си изследване върху..
Дупнишката Райна Княгиня в един и същи ден става знаменоска на чета, празнува сватбата си и остава вдовица. Анна Малешевска, дъщеря на македонски поборник, близък съратник на Гоце Делчев, член на ВМОРО, се залюбва с племенника на Хаджи Димитър - Кръстьо Асенов, войвода на Кукушката чета. Тя ушива знамето по проект на бащата на Христо Смирненски,..
Нестабилна земя : Какво значи да играем свободно, как може да изглежда едно пространство за игра и кой има право да го използва? Силвия Чернева и Любов Жеглова с някои от възможните отговори: "Не се случва често да намериш някой, на когото да не обясняваш дълго идеите си - така се срещнахме с Любов, и двете сме архитекти, дезертирали от професията..
Ясно