Започва кампанията за дума на 2023 година в България

Световноизвестни университети и речници вече направиха свои класации за дума на годината. У нас това ще стане след третата поред кампания, организирана от д-р Павлина Върбанова – създател на платформата "Как се пише", и Доротея Николова –  преподавател по български език.

Началото ще е на 8 януари, а на 22-ри ще бъдат съобщени окончателните резултати.

„Усещаме, че хората вече очакват кампанията „Думите на годината“. Много ми се иска този път да има много участници, включително и по-млади хора. Класацията ще покаже кои са важните теми, какво ни е водило, кое ни е вълнувало през изминалата година“, коментира пред БНР-Радио София Доротея Николова.

В първите 5 дни от кампанията всеки може да предлага думи или словосъчетания на фейсбук страницата на платформата.

След първия етап - събиране на предложенията, жури ще отсее и избере 10 от първите 30.

• В журито участват обществени наблюдатели и хора на словото като доц. Георги Лозанов, публицистката и писателка Веселина Седларска, поетът Иван Ланджев, д-р Павлина Върбанова и Доротея Николова.

На 15 януари ще бъде пусната анкетата с 10-те думи или словосъчетания, за които ще може да се гласува (до 3 от думите от един участник), също в продължение на 5 дни.

• Според Кеймбридж думата на 2023 г. е „халюцинирам“. Тя е свързана с изкуствения интелект и необходимостта хората да използват критичното си мислене. Съставителите на Оксфордския речник пък отличиха думата Rizz, която идва от „харизма“ и в езика на поколението Z (в „Тик-Ток“), означава способността да привлечеш някого.

Николова отбеляза ключовата роля на социалните мрежи при класирането на думите и изразите на годината. Там се вижда от какво се вълнуват хората и как се изразяват. Освен това социалните мрежи влияят при вземането на решения от хора на властови позиции. Създава се възможност някои хора с лекота да провокират обществена реакция или поведение, от групи, които са готови безкритично да приемат нечие чуждо мнение.

И този път партньор на кампанията е Sensika, за чийто медиен мониторинг са ползвани 9619 информационни източника на български език, с над 10,2 млн. статии (текстови единици).

„Тъжно е, че не успяваме да опазваме езика ни, както ни се иска. А трябва да му се радваме, да го обичаме. Това важи и за взаимоотношенията между хората“, допълни Доротея Николова.

С нея разговаря Невена Николова.

Вижте още:

• Думите на 2022-ра: „война“, „инфлация“, „избори“ и „Украйна“