На Ивановден в Сливница: модерен малък европейски град

На Ивановден гостуваме на община Сливница. Ще говорим за традициите и обичаите на празника, за историята на региона. Какви ще бъдат предизвикателствата пред общината през Новата година?

"Аз Иванчо се наричам" е моя песен - ако си направим партия, ще влезем в Парламента. Първо я написах за известен изпълнител, който не успя да я запише и я изпях аз, не че съм певец. Весела, жизнерадостна, описва Иван какъв е. Хубави, весели хора, съсредоточени на работата си, такива са Ивановците.

В 2023 направих доста авторски песни и аранжименти, една от тях, "Влакът-живот" бе със Симеон Владов. Не е лесно да се намери глас. Възнамеряваме да направим и втора песен с него. По идея на общината написах химна на Сливница - зависеше от мен дали ще харесам текста. Реших да го направя така, че всеки, който може да пее от Сливница, да направи една фраза. Трудно ги събрах - фризьорка, полицай, работник в ЖП-то. Деца от училището с хъс и мерак снимаха филм за Сръбско-българската война и се обърнаха към мен да им направя фона.

Много се радвам, че младежите творят. Музиката и спортът са важни за дисциплината. Учиш се на труд, трябва да бъдеш точен. Обогатява ти душата.

Следва историкът Маргарита Божкова, чиято последна книга „Сливнишките земи през вековете“ излезе наскоро:

"Преди 138 години Вазов написа цяла стихосбирка за Сливница. Тя е съществувала още по времето на траките - светилището на Асклепий е на 6 км от града  Статуйката му, макар и само 9 см, е сред най-добрите, които са му посветени. Открита бе и римска станция по пътя между Европа и Азия, в една от шахтите бе открита вар. Тук има и махала, чиито жители са поддържали конете на Османската армия. Но 1885 г. е най-важната година за Сливница. В 1930 се открива паметник-костница. В центъра на града, впечатлява откритият в 1938 паметник "Героите на Сливница". За разлика от княз Милан, Батенберг е бил на бойното поле.

В Алдомировци е първият войнишки паметник от 1891, част е от 100-те национални туристически обекта. В с.Бахалин има каменна чешма от 17 век с християнски и ислямски символи. В Бърложница има вековно дърво, в Гургулят е Пантеона, от него има еко-пътека до много красиво ждрело.

Започна ремонта на сградата, където ще е Музеят на Сливница - там е била първата гимназия от 1912. Ще разполага с 3 големи зали, от Античност до ново и най-ново време. Надявам се до една година да отвори врати."

Писателят Георги Белев е следващият ни гост:

"Книгата ми "Злопатници" е връщане на автора към детството. Най-хубавото ѝ послание е подтикът към доброта. Започва с една ретроспекция на стара фамилия през вековете. Увлекателно е. Другата ми книга, "Часът на славея" е приказна история.

Ще посветя остатъка от живота си да подтиквам хората към четене. Книгата е част от културата, а тя създава човека. Ако сме само в материалното, няма да постигнем високи резултати. Тук не ме възприемат като писател, а като човек, ако някой ме нарече "господин" съм изненадан."

Продължаваме с треньора по хандбал Мариела Иванова:

"В момента женският ни отбор е водач в А-група. Изградихме цялата пирамида от 10-годишни до жени. Мога смело да кажа, че сме родолюбците в спорта. От тази година ще имаме и плуване. При нас започваме от 1 клас, правим страхотна реклама на града. Победите ни са следствие на силен екип. Спортът учи на ред и последователност, на това, че трябва да се бориш през целия си живот. За спорта не трябва и не може да има почивка."

Мария Денкова е директор на детската градина в Сливница и пореден наш гост:

"Завършила съм психология и записах предучилищна педагогика. Децата са ни много, отваряме нови групи, всички са пълни - обхващаме всички деца, които имат нужда. Програмите са съобразени с възрастта на децата. Имаме 4 интерактивни дъски, спорт. Мисията ни е да възпитаваме отговорни и щастливи деца, включваме родителите в работилниците към детската градина - правене на картички, мартенички, боядисване на яйца. Учителството не се учи - трябва да ти идва отвътре."

Кметът Васко Стоилков е финалният ни гост:

"Годината бе успешна за общината: започнаха безброй инфраструктурни проекти. Най-много ни харесва закритият плувен комплекс, в един ден се записаха 197 деца за плуване. По принцип сме спортен град. Едно е да изградиш материална база, важното е тя да се осмисли с живот. Сега наваксването е трудно, на парче. 

Ентусиазмът ми не само не стихва, а се засилва. Мечтата ми е да станем община тип малък областен град - да станем по-добро място за живеене. Приоритетите са много - най-важното е скоростният влак София-Драгоман. На практика това ще ни е метро до София, за 15 минути ще стигаме до новата метростанция, която се строи в момента. Срокът е 3 години отсега напред, парите са европейски, по програма "Транспорт". Така ще станем много модерен малък европейски град. Процесът на заселване при нас е почти лавинообразен. Строят се селища от затворен тип. Строи се и третият лот на магистралата, след нея, 4-лентовият път в момента ще остане за нас - тежкотоварният трафик ще е по магистралата.

Ако имаме повече население по регистрация, ще е по-добре за всички. В момента са много повече живеещите, отколкото тези с постоянна адресна регистрация. От много време нямаме безработица. Проблемът с бездомните кучета е почти решен. Все още не е решен проблемът с отпадъците - може би до 2-3 години ще е решен. Изграждаме компостиращо съоръжение. Постоянно имаме нови инвеститори. Скоро ще бъдем изцяло газифицирани."