По отношение на електроенергията, много икономически развити страни са изправени пред сериозен енергиен недостиг през последните години. Потреблението на енергия непрекъснато се повишава, което буди безпокойство. Основна причина за това е нарастването на населението в световен мащаб и необходимостта от енергия в градските райони. Това налага ефективно енергийно планиране.
„Когато имаме подобна интерактивна карта, тя може да даде отговори на много проблеми. Енергийният атлас може да се разглежда като основен и много важен инструмент за изследователите, за обществото и местните власти, например в координиране на действия в областта на климата и намаляването на потреблението на енергия“, каза д-р инж. Лидия Витанова.
По думите й, в София се наблюдава бърза урбанизация и увеличение на потреблението на енергия. Тъй като до момента са липсвали проучвания върху оценката на потреблението на енергия на ниво сграда в столицата, не са били взети и конкретни решения за намаляване, както на потреблението на енергия, така и на емисиите на CO2.
„Нашето изследване комбинира подходи на географски информационни системи и статистически методи. Изчислението на потреблението на енергия, което ние използваме, е от данни, които са свързани със сертификация за енергийни характеристики на сгради в София. Ние използваме повече от 2500 представителни сгради в София, като групите, които са свързани към тези сгради са административни, културни, здравни, хотели, детски градини, жилищни сгради, търговски, училища, за спорт и университети“, добави инж. Лидия Витанова.
Тя добави, че изследването показва увеличение на използваната електроенергия в централната част на София, както и в търговските обекти, сградите със спортни съоръжения и университетите. Това се наблюдава именно в сградите, които са с по-голяма площ и с по-ниско ниво на енергийна ефективност, каза тя.
„От друга страна това е пряко свързано с увеличаване на температурите и с интензивността на остров на топлина в София“, уточни инж. Лидия Витанова.
Тя добави, че Енергийният атлас би бил полезен, когато се координират действия в областта на потреблението на енергия, в изменението на климата, както и за определяне на цели за нулеви емисии. Той е необходим и за подпомагане на гражданите и общностите, чрез предоставяне на полезна енергийна информация.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..