Относно това, че Австрия е вторият по големина инвеститор в България, той каза:
"Резултатите дават ясна картина, като се вижда влиянието на геополитическата среда. Виждаме, че въпреки някои елементи картината е много стабилна, като се има предвид съществуващата бизнес среда, което може да се тълкува по положителен начин. Тази анкета сега е дори още по-положителна в сравнение с анкетата от предходната година. Обикновено задаваме най-важните въпроси, които касаят пазара, както и регулаторната среда. Такива са: разходите за данъци, качеството и наличността на местни доставчици, като много интересен момент е поведението свързано с плащанията. Разбира се, разходите за труд продължават да бъдат много привлекателни", каза Купфер.
По думите му слабостите са в бюрокрацията, престъпността и корупцията, които до момента са били на първо място, но вече не е така. По отношение на еврото е била направена анкета какво смятат австрийските компании в България за това. Две трети от анкетираните го определят като положително, или по-скоро положително.
"По отношение на Шенген ще цитирам позицията на Австрийската икономическа камара, а именно, че това е важна първа стъпка. Залог за силна европейска икономика е консолидираният вътрешен пазар, тоест следва да има по-нататъшни разговори", сподели той.
При общата оценка на бизнес климата у нас през 2023 г. 23% от анкетираните мениджъри на австрийски компании (спрямо 19% за 2022 г.) отчитат подобрение, а 46% не виждат промяна. Значително по-нисък процент от тях посочват влошаване – 31% спрямо 45% през 2022 г. По отношение на очакванията за бизнес средата през 2024 г. се наблюдава по-изразен оптимизъм, като 19% предвиждат подобрение (при 12% миналата година), а 37% – влошаване (с 10 процентни пункта по-малко от предишното проучване). В същото време 43% не очакват съществени промени през годината.
При оценката на обществено-политическата рамка и институционална среда в България представителите на австрийските компании оценяват положително системата за мита и данъци у нас (81%), качеството на местните доставчици (66%), навременното плащане (62%) и разходите за труд (58%). В същото време съществено неодобрение събират бюрократичните пречки (80%), борбата с корупцията и престъпността (79%), липсата на работна ръка (73%), политическата нестабилност (72%) и липсата на предвидима икономическа политика (71%). Висок процент от мениджърите на австрийски компании (23%) очакват да увеличат своя персонал, 37% очакват ръст на оборотите, а 25% прогнозират увеличение на инвестициите.
Купфер коментира навлизането на изкуствен интелект в австрийските компании:
"За първа година в настоящата анкета зададохме такъв въпрос и само малко анкетирани, бих казал 35-40% казват, че ще се увеличи приложението и използването на изкуствения интелект. Интересното в този въпрос е респондентите, които не са отговорили. Една четвърт от анкетираните не са дали отговор. Според мен това може да означава, че има потенциал за подобрение."
Той отбеляза, че реално няма ограничения за използването на изкуствен интелект от компаниите, но това следва да се прави стъпка по стъпка. Според австрийските дружества недостигът на квалифицирана работна ръка е проблем, който е много вероятно да се реши чрез използването на изкуствен интелект.
"Като пазар България винаги ще представлява интерес за австрийските дружества, защото това е Европейският съюз и е част от големия европейски вътрешен пазар. Това е най-силният икономически пазар в света и виждаме също, че нараства покупателната способност в страната. Има силно търсене на качество, което разбира се е свързано и с по-висока цена, но българските дружества са готови да платят за това", посочи Купфер.
Според думите му България би могла да стане по-привлекателна за чуждестранните компании, когато бъдат преодолени слабостите, които той споменава. Дружествата имат нужда от бързи решения, както и от законодателна предвидимост.
"Тази година отново сме се насочили към машиностроене, металургия, обработка и добив на метали. Интересно е, че другата седмица в Австрия ще има голяма българска делегация, като темата ще е "микроелектроника". Ще посетим производители на чипове в Австрия", заяви Купфер.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..