"Има чисто поколенчески модели на информираност и на ценност на информацията. Например моето поколение, пък и може би малко и след мен даже, беше абсолютна ценност на идентичността. Отговор на въпроса "ти кой си?", според това какво знаеш. Каква фактологична, идейна и всякаква друга информация и култура ти носиш заедно със себе си", сподели доц. Лозанов.
По думите му във Факултета по журналистика и масова комуникация на зададен въпрос към студентите "Коя е столицата на Чехия?", една трета от тях не са могли да отговорят.
"Те обаче нямат телефоните със себе си. Това не е въпрос към тях, а към телефона. И даже едно момиче ми каза: ама за какво трябва да я знам? След секунда ще ви я кажа, ако имах телефон. И аз не се отнесох строго към това незнание, видимо се сменя моделът на идентичността, на информационната идентичност. Ти като носител на информация, каква информация трябва да носиш. Има едно поколение, което освобождава страшно място в собственото си съзнание от фактологична информация. В човека има винаги тези две душевни способности, които са в конкуренция - вярата и разумът. Вярата е способност да познаваш без конкретни, в границите на твоя опит фактологични и логически доказателства, обратно на разума. И поради това, че чисто фактологически се опразват големи места в съзнанието на човека, поемат се от външни носители, скоро и изкуственият интелект много ще се включи в този процес. Така, че на мен ми се струва, че идва време отново за ново по-интензивно религиозно преживяване на света през вяра", отбеляза той.
По думите му новите комуникативни средства предоставиха небивала свобода спрямо старите. Това е създало у хората усещането, че те могат да се самоинформират. А това е изключително опасно занимание, тъй като е подобно на самолечението.
"Самоинформирането в крайна сметка пренебрегва професионалните комуникатори, каквито са журналистите. А само те могат да ти гарантират редакционна отговорност върху съдържанието, което е решаващо включително и за собствения ти живот. Ето при пандемиите, в резултат на информация, по отношение на която няма информационна отговорност може да се умре", каза доц. Лозанов.
Той посочи, че социалните мрежи не са медии, тъй като съдържанието трябва да е произведено в режим на редакционна отговорност, което означава чрез набор от професионални или етични правила.
"Свободата на словото изисква от журналистиката да даде възможност на зрителя, слушателя, крайния потребител сам да си формира мнение. А пропагандата се опитва да му наложи мнение. Още по-страшно става от това, че нито една пропаганда не се самопризнава за пропаганда, а се опитва да мине за журналистика. И когато това става в ефира на обществената медия, която допълнително дава обществена тежест на посланията, има риск от много сериозно заблуждение на аудиторията", посочи той. И допълни:
"За съжаление влязохме в етап на ценностите в сферата на медиите, журналистиката, когато ще има връщане към тях чрез опарване."
Кои са съвременните послания в новото издание на "Малкият принц" и как изкуственият интелект влияе на нашето въображение и вяра?
"Изкуственият интелект може да бъде най-много вълшебен помощник на човека. В приказките това е обикновено фея или джудже. Да му даде възможност да изпълни нещо, което със собствени сили да не може да направи. Изкуственият интелект може да се намеси най-много дотук, защото той няма как да има човешка идентичност. Човешката идентичност е свързана със самото човешко битие, което е едно битие във времето. Изкуственият интелект не е конструиран на базата на този проблем и не може да бъде конструиран, защото той е екзистенциален, извън интелекта. Основният проблем на човека е проблемът за смъртта и безсмъртието. Изкуственият интелект може да помогне да се увеличи земното траене на тялото, обаче това не е безсмъртие. Безсмъртието не е на тялото, както знаем, то е на душата. Безсмъртието на душата отново ще трябва да дойде по пътя на въображението през смъртта на тялото. Както Малкият принц показва как се случва безсмъртието на душата. Това става на базата на ценности и той умирайки, всъщност създава на пилота усещането, че се е върнал в детството и се е върнал към ценностите, които иначе е забравил в живота си", заяви доц. Лозанов.
Той заяви, че в българската литература има противоположен герой на Малкия принц и това е бай Ганьо.
"Ние сме антропоморфизирали бай Ганьо, извадили сме го от литературната му битност и сме го взели почти като присъствие в нашия живот. С което се идентифицираме за съжаление, вместо да го гледаме като собствената си карикатура и да се опитваме да се отблъснем от него", каза доц. Лозанов.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Историята на Щедрия вторник е от преди 12 години. В САЩ е измислен като ден, веднага след Черния петък. Първоначалният замисъл е бил да е ден, в който се празнува активно щедростта, даването, помагането на другите. Осмислено и осъзнато като контрапункт на донякъде безразсъдното харчене на пари по време на Черния петък, разказва Людмила Атанасова от..
В дена на втория пореден ден с премиера на музикалната приказка "Зелената птица" в Софийската опера и балет, авторът на музиката и стиховете - Добрин Векилов-Дони, отчита топъл прием и от публиката, и от директора: "Снощи акад. Карталов обяви, че спектакълът влиза официално в репертоара и от януари ще си играе регулярно". Основата е..
Трима от пет са музикантите от група Free 4 ALL , които бяха гости на екипа на предаването “Добър вечер, София“ - Тодор Бакърджиев-тромпет, Светослав Миланов – ел.пиано, Георги Попов - перкусии. В групата започнали трима, но разширяващите се музикални търсения на тримата, довели до необходимостта да търсят и нови членове. Днес са петима и не..
Живеещи в кв. „Изток“ и на ул. „Опълченска“ протестират пред сградата на Столичната община с искане да бъде спряно застрояването и запазени зелените площи в града. Недоволството на гражданите от кв. „Изток“ е породено от намерението да се строи в междублоково пространство на ул. „Самоков“. Според жителите всичко започва преди около 10-15 г., когато се..
Масовото разпространение на грипа се очаква да започне през декември, каза в интервю за БНР проф. Тодор Кантарджиев, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести. В края на януари и началото на февруари е пикът на заболеваемостта, посочи той. Проф. Кантарджиев припомни, че от пълно здраве грипът те поваля на легло в..
Има ли Черен петък или месеците на промоциите преливат един в друг до края на коледните празници. Коледните промоции докосват клиентите емоционално, но на какво залагат търговците по време на Черния петък, разказва в ефира на Радио София комуникационният експерт Любомир Аламанов . “Започват да се чуват и виждат леко истеричните нотки на почти всички,..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно