Българското радио – 89 години в служба на обществото

На 25 януари 1935 година, с указ на Негово Величество Цар Борис III официално е създадено Българското национално радио. Нормативният акт стъпва на наредба, предварително изготвена от Министерския съвет на Царство България. 

С царски указ радиоразпръскването в България става държавна собственост. А регионалните радиостанции в градовете София, Варна и Стара Загора оформят държавното радио и стават първите програми в неговия обхват. 

За началник на радиоразпръскването в България и за ръководител на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник).

Каква обаче е предисторията?

За да стане Радиото държавно, редица ентусиасти са положили значими знания, професионализъм и труд. Благодарение на техните частни и родолюбиви инициативи на 30 март 1930 г. в София се основава Родно Радио - предшественикът на Българското национално радио. Мястото е сградата на Българско инженерно-архитектурно дружество, с адрес ул. "Раковски" 108.

Именна в салона на това дружество се полагат основите на първия съюз на радиолюбителите в България. В тяхното число влизат ентусиазирани инженери и видни общественици. Те се обединяват около световната тенденция, че "Радиотехниката носи със себе си новата ера за материално и духовно развитие на човечеството!". 

Сред основателите на Български съюз "Родно радио" са проф. Асен Златаров, политика и журналист Димо Казасов, инженерите Г. М. Георгиев и Димитър Бунев, Хенри Левенсон, директора на БТА ген. Велизар Лазаров, писателите Елин Пелин и Константин Сагаев, цигуларят и диригент проф. Саша Попов, първият наш палеоантрополог д-р Милко Балан  и много други. 

Тяхната първа и непосредствена задача е създаването на родна радиостанция, която да приобщи българина към съвременните технологични възможности за разпространение на информация. Основана е кооперация, която да поиска разрешение за концесия за радиоразпръскването в България.

Само 50-ина дни след това заседание, българските радио деятели получават ново признание. На 15 май 1930-а Петко Стайнов - министър на железниците, пощите и телеграфа, отпуска за нуждите на "Родно радио" сградата на софийската ул. "Бенковски" 7. Там инж. Георги Вълков от Първа инженерна работилница инсталира предавател и оборудва студио. (Сградата се намираше на пресечката на ул. "Бенковски" с бул. "Дондуков", но за съжаление преди години беше разрушена.)

Месец по-късно след своето нанасяне в сградата в центъра на столицата, "Родно радио" започва излъчването на редовни предавания два-три пъти седмично с времетраене по 3-4 часа – предимно реклами, борсови сведения, информации от бюлетините на БТА, беседи, както и музика – танцова, забавна и народна.

През есента на 1930 г. инженерите Г. М. Георгиев, Марин Маринов и Мехмед Рафик (внук на последния султан на турската империя Абдул Хамид и инженер, практикувал в Радио Виена) построяват нов предавател. Първоначално той е с мощност 50 W, по-после увеличена до 800 W.

През юни 1931 г. предаванията на "Родно Радио" стават ежедневни и са по около три часа. 

В началото на следващата година започват да се излъчват детски предавания. На 13 май за първи път се транслира сутрешната църковна служба от катедралата "Св. Александър Невски". На 28 август са направени първите опити на препредаване на емисии на чуждестранни станции. 

Първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир, е "Вампир" на Антон Страшимиров (1932). С голям интерес се слушат преките предавания на различни концерти, тържества, литургии и прочие.

В началото на 1933 г. по молба на съюз "Родно радио" министърът на железниците, пощите и телеграфите Стоян Костурков предоставя извадените от употреба мотори, антенна мачта и принадлежности от старата радиотелеграфна станция при ж.п. гарата. Кметът на София Харалампи Орошаков осигурява общински терен в Добруджанския квартал, в района на Трети гараж по трамвайната линия за Княжево.

Образуван е технически комитет начело с инж. Марин Маринов. На 18 юни 1933 г. е направена първа копка за фундамента на двете радио мачти, всяка с височина от 63 метра.

Върху тях се монтират антените. Построена е сграда за машините и предавателя. Медна жица със сечение 2.5 мм е положена по цялото разстояние от около 5 км от студиото на ул. "Бенковски", по "Солунска", през пл. "Македония" към гара "Сердика" и до предавателя.

Снимка: Музей за история на радиото в България "Проф. д-р Веселин Димитров"

На 25 март 1934 г. в 10 часа сутринта софийският митрополит Стефан служи водосвет при откриването на новия радиопредавател, официално наречен "Радио София". Министърът на железниците, пощите и телеграфите Стоян Костурков прерязва лентата и държи реч пред микрофона. Новият радиопредавател излъчва на вълна 352.8 m. Следобед станцията предава на живо и откриването на IV конгрес на съюз "Родно радио", на което е решено организацията да се преименува на "Български радиосъюз".

Има слушателски данни, че новата радиостанция се чува до Балчик, Белград, Тирана. Тя работи като основен предавател за Радио София в следващите години до откриването на радиопредавателна станция Вакарел през декември 1937 г.

 За тази нова антена прочутият изследовател и белетрист Драган Тенев разказва в своята книга "Тристахилядна София и аз, между двете войни": 

Малко преди да свърша прогимназия, в живота ми се случи още едно радиочудо! В Павлово издигнаха първата висока, вече желязна антена на „Родно радио“.

Разбира се, аз и още няколко мои приятелчета веднага се запътихме пеша от Орлов мост към Княжево, за да видим „железния гигант“, както пишеха във вестниците, и повярвайте – никак не останахме разочаровани. Антената наистина ни се стори като изправен ихтиозавър сред пустото тогава Павловско поле. 

Дванадесет години след построяването на пpeдaвaтeля в кв. "Лагера", в началото на 1946 г. оттук зaпoчвa излъчване Втopa пpoгpaмa на Радио София. Станцията работи до 1966 гoдинa.

През 1952 г. в съседство на радиопредавателя е построен заводът за грамофонни плочи "Радиопром" към главна дирекция на радиоразпръскването, след 1958 г. позната, като "Балкантон". 

На мястото на радиостанцията днес са разположени предприятието "Българска филателия и нумизматика" към Български пощи. Мястото е с адрес ул. "Хайдушка поляна" 8, в квартал "Лагера".