Как технологиите се отразяват на живота ни?

Имплантирането на чип в човешки мозък е стъпка напред, за да се даде възможност на хора преживели наранявания или други заболявания да контролират своите мисли, чрез технологични устройства, това заявява Илън Мъск. Но революционна ли е, или скандална тази стъпка?

В предаването "Ритъмът на столицата" събеседник по темата е Доброслав Димитров – председател на управителния съвет на Българската асоциация за софтуерни компании (БАСК)

"Всяко нещо, което е много ново и различно от това, с което сме свикнали може да бъде определено като скандално, но има много негативен заряд в тази дума, така че "революционно" е по-точната", уточни експертът.

По думите му както всяка голяма промяна и тази носи притеснения след себе си. Дори самият факт, че се сближаваме толкова много с машините, поражда представи за лош завършек на това, но е добре да се съсредоточим върху полезните страни.

"Реално погледнато ние и в момента сме изключително свързани с машините – носим своите телефони навсякъде. Къде знаем, къде не знаем споделяме всичко в социалните мрежи. Носим "умни" часовници, които ни мерят пулса – всичко това се цифровизира и тези данни са достъпни за големите компании", илюстрира Доброслав Димитров. Той допълни, че това, което си е поставила за цел компанията на Илон Мъск е много голямо, тъй като самият той мисли в голям мащаб и напред във времето, а именно, че чрез развитието на изкуствения интелект и машините и еволюцията, която се случва при тях, може да се окаже, че човешкия вид не е най-интелигентната единица на земята.

"С други думи той смята, че в дългосрочен план ние трябва да се надградим с машините, а прагматичното изражение на този факт е, че наистина може да даде нов живот, нов начин на преживяване на хора, които са пострадали, или родени с проблеми, които няма как да бъдат решени от настоящата медицина. Наистина медицинското приложение е много мащабно и много хуманно така, че смятам, че ползите ще бъдат много повече от минусите", подчерта Димитров.

 Какво ще се случи в бъдеще с творческите професии, ще отстъпи ли място човешкият гений на изкуствения интелект?

"Ако се замислите, това вече ни се е случвало. Машинно-фабричните изработки превъзхождат като качество тези създадени от занаятчиите, но това не е отменило факта, че много често предпочитаме да ползваме неща създадени от човешка ръка, поради това, че ги усещаме по-близки", поясни Доброслав Димитров. Ако сравняваме възможностите чисто като интерпретация, няма база за сравнение с машините, както труда на един занаятчия не може да се сравнява с машинен елемент, произведен с прецизна машина. Не мисля, че има заплаха, не е важно дали ни превъзхождат или не, по-скоро е въпрос на нашия избор", направи съпоставка експертът.

Какво казва Европейското законодателство за регулацията на изкуствения интелект, така че поне да се чувстваме защитени от кибер посегателства.

Регулацията на ЕС е с грешно ударение и насочена в грешна посока, но има своите качества, тъй като подчертава необходимостта от защита на личните данни, от защита на хората като биологични данни. Тези частни регулации са добри, но частта, в която се смята, че могат да спрат самите технологии и тяхното развитие са силно неадекватни, тъй като технологиите се развиват в целия свят, а да излезеш от съревнованието, би означавало да останеш без значение за бъдещето, категорични са от БАСК.

Регулацията трябва да прави само едно нещо и то е:

"Да не позволим технологията да бъде монополизирана, да не позволим да се владее от 4-5 компании, да не позволим данните, които са от критично значение за създаването й да бъдат свръх концентрирани в ръцете на малък брой играчи и да нямат достъп други до нея, така че да могат и те да развият своите технологии", изтъкна още Доброслав Димитров.

Още интересни аспекти, чуйте в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.