Близо 500 души от София и Пловдив се включиха в пилотната фаза на проекта "Геномът на България", който има за цел да събере и анализира представителна извадка от геноми на съвременни българи.
Все още се приемат заявления от доброволци, защото само в първия етап се планира изследване на общо 1000 здрави пълнолетни български граждани. За целта се взема кръв от участниците.
Очаква се по-късно през 2024 г., след одобрение от ЕК, България да се включи пълноценно и в мащабния проект "Геномът на Европа", за който ще е нужно да се съберат генетичните данни на 6500 пълнолетни български граждани от всички основни етноси и географски райони на България.
От събраните по проекта кръвни проби ще бъде изолирана ДНК, която да бъде прочетена изцяло (пълно геномно секвениране), за да се открият всички вариации в генома на участниците. Именно те ще помогнат за оформяне на колективния български геном.
Подобни мащабни изследвания вече са в ход в много държави по света, посочи пред БНР-Радио София проф. Радка Кънева, ръководител на проекта и на Центъра за молекулна медицина към МУ-София.
Тя обясни, че геномът на дадена популация се е формирал в течение на стотици и хиляди години. На практика всеки носи белезите на тази хилядолетна история от съответната територия.
Изследването е шанс всеки от нас да допринесе за здравето на децата ни, за бъдещето ни като нация, защото дарявайки генетични данни, помагаме за развитието на медицината. Събраната информация ще даде възможност да се прави по-добра профилактика и диагностика, да се разработят по-ефективни и персонализирани терапии за много тежки и чести заболявания.
"Благодарение на цялостното прочитане на генома, знаем много за вариантите на геномите, но не толкова за българските специфики. За да е представителна картината, трябва да имаме хора от различни краища на страната, различни и като пол, като етнически групи. Медицината на бъдещето е геномната медицина", подчерта проф. Кънева.
В момента при редки заболявания българските учени се допитват до бази данни от други страни, но те не могат със сигурност да посочат причината за възникването на болест у българин. Знаейки точните вариации за България, ще може да се прилагат и по-подходящи лекарства и да се избягват нежелани странични ефекти.
Очаква се проектът да покаже окончателните си резултати след 3 до 5 години.
Чуйте още по темата в разговора на Катя Василева.
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..