По думите му съсловната организация е изключително важна, защото чрез нея това съсловие има представителност пред институциите и хората. Той сподели, че най-много страдат пациентите.
"Ние в момента работим в спешните центрове, къде легално, къде полу-легално, защото нямаме изграден стабилен статут по отношение на професията и функциите, които тя изпълнява. Има хиляди проблеми, които са създадени и нерешени, но малко се върви по инерция. Нашето място е малко по-разширено в спешните центрове и е изключително важно за малките населени места, където би трябвало това население да се обслужва от медици. Такива сме именно ние, защото само ние освен лекарите можем да изпълняваме медицинска помощ".
По думите му един от нерешените съществени въпроси е това, че професията е поставена до тази на парамедика. Александров отбеляза, че от организацията са готови за диалог по всяко време.
По темата с репортера на Радио София Златина Петкова говори и Десислава Ценова.
По темата с репортера на Радио София Златина Петкова говори и Десислава Ценова, фелдшер в 107. ОУ "Хан Крум" гр. София, район Лозенец.
"Всеки, който се занимава с медицина винаги е воден от някакъв личен мотив. И с мен така се случи", каза тя.
По думите й нещото, което най-много я привлича е динамиката в работата, както и възможността човек да прави всичко по силите си за да лекува.
"За времето, в което работя в училището създадох много приятелства. Тук има близо 700 деца и голяма част от тях са станали мои приятели. Особено най-малките идват често за да си поговорим, да си споделят личните неразположения. Много често биват изморени, изтощени. Те са с психосоматични оплаквания", каза Ценова.
Тя отбеляза, че най-основният проблем е, че на всяка медицинска и регулирана професия се полага самостоятелна съсловна организация. Такава е била обещана от много години, но още не е осъществена.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..