"Остайница" на Рене Карабаш с престижни международни награди

Мнозина български писатели са удостоени с висока оценка и признание за творчеството си на международната сцена.
Имена като Георги Господинов, Здравка Евтимова, Теодора Димова с основание привличат все повече читатели и почитатели в Европа и по света, техните книги са преведени на десетки езици. 

С престижни литературни награди е отличавана и писателката Рене Карабаш (Ирена Иванова), не само за поетичните ѝ книги – "Хълбоци и пеперуди" и "Братовчедката на Зорбас". Романът ѝ "Остайница", който излезе през 2019 година, е удостоен с литературната награда “Елиас Канети".
В края на 2023 г., френският превод на книгата спечели наградата за превод на Френския PEN клуб, която бе връчена на преводачката Мари Врина-Николов. Малко по-късно английският превод на романа от преводачката Изидора Ейнджъл спечели наградата за превод Gulf Coast Translation Prize в Америка.

У нас "Остайница" е с две номинации за "Роман на годината" от Национален фонд "13 века България"  и литературната награда "Перото".

"От излизането ѝ преди 5 години до днес книгата става все по-четена в България и извън нея, което много ме радва и е някакъв повод за гордост. Без да се възгордявам,  имам своите причини да съм щастлива за това - отбеляза пред Радио София авторката. - Много съм щастлива, че след "Букър" на Георги Господинов, светът обърна по-голямо внимание на българската литература и започна да се интересува повече от нея. Видя, че имаме писатели, които пишат на световно ниво."

"Остайница" представя един особен ритуал в Албания, в който жени в отдалечени местности дават клетва и се превръщат в мъже.

Романът предизвика голям интерес с преводите си в Египет, Франция, Полша, Босна и Херцеговина и Северна Македония, а скоро предстои да излезе и в още няколко държави, включително и на китайски, но няма издател в Албания и все още няма превод на албански.

"Дълго време търсих начин да разкажа моята лична история и вижданията ми за света и семейството", посочи Рене Карабаш. Вдъхновява я експозиция на фотографа Пепа Христова за борнешите (остайници) в Албания и си казва, че това е нещо, за което би искала да пише.

"След това започнах да чета много за тях, помислих си да отида, но там е доста опасно. Разхождала съм се единствено с Гугъл Мапс по тези места, но ми отне 2 години да проуча всичко това", сподели писателката.

По думите ѝ традицията на остайниците все още съществува - отвъд религия, отвъд политика, в отдалечените планински области на Албания, в селца и общности, в които живеят семейства. Има жени, които дават клетва и се превръщат в мъже, сменяйки социалния си статус.

"Идеята на това е, че там правят много вендети, в които мъжете се избиват един друг и няма кой да се грижи за семейството, поради което най-голямата дъщеря е принудена да даде клетва за девственост, за смирение и да се превърне в мъж", допълни Карабаш.

Много хора сравняват романа с "Козият рог".

"Има нещо подобно, да, избрах тази тема, за да покажа радикалността на това, докъде може да се стигне, ако една жена живее в крайно патриархално общество", посочи писателката.

И в България все още властва един патриархат, който изглежда, че го няма, но всъщност е в много семейства, от една страна на романа може да се погледне като на феминистка история, но не в агресивността на феминизма, а на нуждата жената да има равни права с мъжа, а не да бъде повече или по-малко, разкри авторката.

Може ли вълнуващата драматургична сюжетна линия на „Остайница“ да бъде основа за един нов, въздействащ филм, чуйте от разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.