Какво трябва да знаем за дюните, защо се ценни хабитати и каква част от територията на българското Черноморие заемат? Може ли (и как) всеки да допринесе за опазването им?
На тези и други въпроси по темата в студиото на Радио София отговори Спас Узунов от фондация "Биоразнообразие". А повод да го поканим е кампанията на неправителствената организация, наречена "Живи пясъци".

Нашето море не е типичното море, каквото се среща в други части на света. То е затворено море е с ниска соленост, много различно като екосистема и затова нашите дюни са различни и дюните от тези на други места, отбеляза екологът.
Освен това тези пясъчни формирования имат много важна екологична функция. Намират се на прехода между морето и сушата – гранично местообитание, което се обитава от много редки и застрашени видове растения животни.
Също така те защитават хората от наводнения, намаляват силата на морето и пораженията му по отношение на сградите и на имотите.
Специалистът подчерта, че в момента по  морското ни крайбрежие са останали между 7 и 12 квадратни километра дюни.  От тях картирани и записани официално като такива са само 4,6 кв. километра. Останалите  са потенциално застрашени - от разораване и приватизиране, например. В последните  100 години може би половината и повече от дюните безвъзвратно са унищожени. 
Дори от картираните официално  като дюни голяма част не са в добро състояние и за тях са необходими мерки, за  да могат да бъдат опазени и в бъдеще.
Най-голямата заплаха за дюните е строителството - не само върху тях, но и в близост.
Чуйте разговора на Антония Каменичка.


80% от българите се определят в добро психично здраве, но 59% заявяват, че са били пред състояние на бърнаут. Това показват данните от най-голямото здравно проучване в Европа, което обхваща 27 000 респонденти от 22 държави, включително България. То беше представено в София по време на специално събитие на тема "Здравето в числа: Как оценяваме и..
След години, посветени на подводната фотография, Михаил Заимов излиза "на повърхността" с новия си проект "Девон" - първата му изложба с портретна и пейзажна фотография. Експозицията ще бъде показана от 31 октомври до 10 ноември в столична галерия. “Мисля, че бъдещето пред фотографията е мрачно, както и пред повечето изражения на състоянието на..
Въвеждането на депозитна система у нас се отлага за 2027 г. Причината е подготовката на ново законодателство и обмисляне на държавно управление. Бизнесът и екологичните сдружения се противопоставят на идеята държавата да бъде оператор, тъй като в повечето европейски страни управлението е поето от индустрията, което осигурява висока събираемост и..
Престижните Литературни награди "Перото" на Националния дворец на културата бяха връчени на официална церемония. Бяха раздадени награди в петте категории - детска литература, проза, дебют, поезия и превод от български на чужд език, както и специална награда за цялостен принос.Литературните награди "Перото" се провеждат за 11-та година поред. По..
Българското национално радио обяви носителите на наградите в инициативата "Будител на годината 2025" . Голямата награда за 2025 г. получава 18-годишният Мартин Атанасов от София за проекта "Черната писта" – карта на опасните пътни участъци в България, базирана на данни от над 177 000 пътнотранспортни произшествия за последните 5..
От януари 2026 година таксата за издаване на лична карта ще бъде 30 лева за документ със срок на валидност 10 години и 21 лева за такъв с 4-годишна валидност. Към момента тези цени са съответно 18 и 13 лева. Документите за самоличност могат да бъдат подменени и преди да изтече валидността им. Заявления могат да се подават в сектор "Български..
С празнична патриаршеска служба бяха осветени северното крило и новият храм в Кремиковския манастир. Действията по изграждането му започнаха преди 4 години, а днес в него се помещават още магерница, параклис, информационен център, музей и манастирски работилници. Литургията се предвождаше от патриарх Даниил- Български патриарх и софийски..