По-малко от половината български дюни са картирани, но и за тях са нужни мерки

Какво трябва да знаем за дюните, защо се ценни хабитати и каква част от територията на българското Черноморие заемат? Може ли (и как) всеки да допринесе за опазването им?

На тези и други въпроси по темата в студиото на Радио София отговори Спас Узунов от фондация "Биоразнообразие". А повод да го поканим е кампанията на неправителствената организация, наречена "Живи пясъци".

Нашето море не е типичното море, каквото се среща в други части на света. То е затворено море е с ниска соленост, много различно като екосистема и затова нашите дюни са различни и дюните от тези на други места, отбеляза екологът.

Освен това тези пясъчни формирования имат много важна екологична функция. Намират се на прехода между морето и сушата – гранично местообитание, което се обитава от много редки и застрашени видове растения животни.

Също така те защитават хората от наводнения, намаляват силата на морето и пораженията му по отношение на сградите и на имотите.

Специалистът подчерта, че в момента по морското ни крайбрежие са останали между 7 и 12 квадратни километра дюни. От тях картирани и записани официално като такива са само 4,6 кв. километра. Останалите са потенциално застрашени - от разораване и приватизиране, например. В последните 100 години може би половината и повече от дюните безвъзвратно са унищожени. 
Дори от картираните официално като дюни голяма част не са в добро състояние и за тях са необходими мерки, за да могат да бъдат опазени и в бъдеще.

Най-голямата заплаха за дюните е строителството - не само върху тях, но и в близост.

Чуйте разговора на Антония Каменичка.

• От фондация Биоразнообразие са изработили и издали календар като част от кампанията "Живи пясъци" за опазване на пясъчните дюни на българското Черноморие. Всяка от страниците може да се отдели и да се превърне в пощенска картичка. 50% от цената на всеки календар е дарение за ,,живите пясъци” на България и за различни образователни и възстановителни дейности.