Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жестовият език е триизмерен

2
Ашод Дерандонян
Снимка: радио София

Българският жестов език със собствена бакалавърска степен в университета – интервю с Ашод Дерандонян, изпълнителен директор на фондация “Заслушай се”, част от обединението Deaf.bg:

"Има актуално признаване на жестов език след приемането на Конвенцията. Наскоро бе приет закон за българския жестов език. Той не е само част от специалната педагогика,  равнопоставен е на всеки език. Той е пълноценен, има собствена граматика, Опитите за преподаване в СУ от 60 часа са несериозни. Американският жестов език например е различен от английския, възниквайки в глухите общности те не следват граматиката на обикновените линейни езици. Жестовият е триизмерен. Има своя граматика. Трябва да се подготвят специалисти по този език.

"Българският жестов език не е за изпускане" е надслова на събитието в понеделник, 26.2 в СУ. Имаме диалог с академичната общност в САЩ, които са готови да ни помогнат със стартирането ѝ тук, те знаят как да се случат нещата. Трябва чуващите хора тук да работят с утвърдени глухи специалисти в чужбина. Няма как програмата да стартира догодина, има процес на подготовка, имаме подкрепа и от СУ, и от МОН, и от чуждестранните ни партньори. Такива програми има и в други университети в света, но само в американския Галаудет се преподава всичко на жестов език. Там съм стипендиант в направление публични политики и публична администрация, свързани с правата на глухите хора. Фокусът е как да има ефективни политики, какда стане включването на националния жестов език във всички сфери на живота. Ние сме уникална езиково-културна група, което ни отличава от другите хора с увреждания.

Обучителите трябва да са носители на езика - да обучават и родителите, и децата. В момента такива обучители в България не са повече от 10. Те трябва да познават европейската рамка. Чуващите родители и педагози са техни съмишленици. Децата със слухови проблеми трябва да са билингви. Жестовите езици се създават от самите глухи общности. Езиците възникват отдолу нагоре. Те не следват логиката на словесния език. Но и езикът на глухите се развива и стандартизира. Няма как граматиката на жестовия да следва граматиката на говоримия.

Защо жестовият език ни прави щастливи? Ще чуете прекрасни отговори в понеделник и от американските ни гости. Жестовият език е центърът на глухата общност. Културата на глухите хора е дълга тема."

По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Елисавета Станчева

Да намерим времето на нашата свобода

Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..

публикувано на 18.05.25 в 11:49
Три тенора…и още нещо с Михаил Михайлов и Юрий Николов

Три тенора…и още нещо: "непрекъснато си помагаме и предизвикваме!"

Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...

публикувано на 18.05.25 в 11:07

Като засвири оркестър в града, значи идва празник

Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..

публикувано на 18.05.25 в 10:21

Софийски разкази - арх. Пенчо Койчев и Съдебната палата

Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век?  Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..

публикувано на 17.05.25 в 16:00
Йерусалим днес

Историята оживява - Хаджиите от Банско, част първа

Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..

публикувано на 17.05.25 в 15:00
С Васил Попов

Като чуя прочита, сънувам кошмари със собствената си история

Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..

публикувано на 17.05.25 в 14:28
Със Захари Нанков

Не сме високото изкуство, но може да се задълбае

Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..

публикувано на 17.05.25 в 14:15