На тазгодишните избори, които ще се проведат между 6 и 9 юни, над 400 милиона европейски граждани ще имат възможността да гласуват за своите представители в Европейския парламент.
Неговата дейност е ключова от гледна точка на това, че решенията, които взима, и законодателните актове, които приема, определят политиката в ЕС.
Европейският зелен пакт, подкрепата за Украйна, енергийната независимост и сигурност са само част от въпросите, които доминираха публичния дискурс през последните години на мандата на Европейския парламент от 2019 г. насам, припомнят от РЕСЕКО България в свое изследване.
Дали тези въпроси ще останат приоритетни за гражданите и политиците?
Кои са темите и проблемите, които ще ги накарат да отидат до урните?
Проследявайки регистрираните поименни гласувания в Европейския парламент в сегашната му конфигурация, прави впечатление, че различни коалиции са склонни да доминират в различни области на европейската политика. В същото време все по-често наблюдаваме несъгласия и дори протести срещу политиките на ЕС. Тези процеси ще отворят пътя на популизма и популистките формации, които вероятно ще спечелят сериозна подкрепа от европейските избиратели.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
"Най-добрият пример за това, че младите хора се интересуват от Европейските избори е от 2019 година, когато за последно се проведоха. Тогава освен ръст в избирателната активност сред младите хора из цяла Европа видяхме и най-високата активност на изборите за ЕП от 1994 г. насам.
До голяма степен младите хора бяха заинтригувани от възможността Европа да стане лидер на световната сцена по отношение на зелените политики, на климатичните промени. Те не бива да се обезкуражават от това, че в момента има различни процеси, които може би изместват фокуса от тези политики. Да не забравяме, че демокрацията и сигурността са неща, за които всеки ден трябва да се борим."
Това заяви БНР-Радио София Мартин Стоянов (▼), изпълнителен директор на РЕСЕКО България.
Формулираните от екипа приоритети на ЕП са 5:
Харчат ли децата джобните си с мисъл, колко джобни стигат на един ученик на ден и още за ролята на финансовата грамотност в училище с Мира Кръстева от „ Финансова грамотност с Мира “: "Всичко зависи от нуждите, но с възпитателна цел, някои неща работят, някои - не. Първо трябва да познаваме децата си, доколко са наясно със семейния бюджет и как..
Шестият сезон на сезон на ученическото доброволческо състезание „ Купата на героите ” започва. "Купата на героите" е ученическо доброволческо състезание, в което деца и младежи между 1 и 12 клас създават доброволчески клубове и инициативи, за да променят училището, квартала, общността и града си. Още информация за състезанието, както и инструкции за..
Арт проектът The Sofianer ще отпразнува Деня на София с нова изложба в периода 11–24 септември 2025 г. в градинката пред Народния театър в столицата. Входът е свободен. Откриването е на 11 септември от 18:00 ч. Участие в нея ще вземат над 40 съвременни художници. Подробностите - от Бистра Иванова от МултиКулти и двама от художниците, чиито..
Радио София - на 18 ! Заочваме с последния гост от вчерашното Радиокафе , Кристиян Илиев - тенис турнирът ни тогава още не бе завършил и резултатите не влязоха в световните осведомителни агенции, затова - ето ги тук: "Едва ли е изненада - Мартен Роберто бе на финал с Александър Нейчев и направиха мач като на "Ролан Гарос". Мартен е двукратен..
Какво е най-важното за ул.Славянска, по която се разхождаме радиофонично днес? Тя свързва Народния театър с гробницата на Княз Александър. Започваме от сградата на Народния театър и името с което я свързваме е проф.Шишманов - министър на Просвещението. В края на 1906 сградата е готова и театърът е открит в януари следващата година. Защо сградата е..
Питанки по историческото минало на Копривщица намират отговор в новия проект за Дигитален център "Копривщенският микросвят в българската и световна култура", създаден с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура". Слушаме Светлана Мухова от Дирекцията на музеите: "В една от стаите ще представяме видеа на традиционни копривщенски гозби, в друга -..
Симеон Велики ръководи Първото българско царство 34 години. При неговото управление границите на държавата ни се простират на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Страната ни е най-голямата сила в цяла Източна Европа, а царуването му, както всички знаем от училище, се определя от историците като “Златен век на българската книжнина и..