Какво очакват българите от развитието на Европейския съюз и неговите институции? Какви са перспективите и възможните, желани посоки, по които трябва да вървят европейските граждани, за да живеят и работят те в по-добри условия и отношения?
Кои са най-важните теми, които ги вълнуват преди (а и след) изборите за Европейския парламент, които у нас ще се проведат на 9 юни т.г.?
Колко от нашите сънародници искат и ще гласуват?
По тези въпроси Даниел Ненчев разсъждава заедно с госта, когото е поканил - юриста Мартин Стоянов, изпълнителен директор на РЕСЕКО България.
"Над 400 милиона гласоподаватели ще има на тези избори. Всеки от тях, независимо от своите възприятия, ще има възможността да посочи как според него би трябвало да се развива Европейският съюз и в частност Европейският парламент. Гласът на човек от родопско село има същата тежест като на гражданин от центъра на Париж – отбеляза Стоянов в студиото на БНР-Радио София. – Има толкова много различия в хората, в различните парламентарни групи в ЕП, че наистина може да видим цялата палитра от мнения и интереси. Ние сме формулирали 5 ключови теми, но истината е, че те са стотици."
В изследване на РЕСЕКО са изведени като приоритети за европейския гласоподавател:
По един от приоритетите Мартин Стоянов коментира още:
"Важно е да споменем, че новият Пакт за миграция и убежище на ЕС предвижда промени, които до голяма степен ще облагодетелстват България, тъй като ние сме външна граница на Съюза към момента. Предвиждат се повече солидарни механизми за държавите, през които миграционен поток преминава, както и механизми, в случай, че някоя държава не иска да приеме мигранти тя да заплаща. Това дава отговор на някои от най-належащите проблеми през последните почти 10-ина години по отношение на миграцията. За съжаление по тази тема дискусия не се води по същество, играе се със страховете на хората."
Повече по темата, както и анкета с най-младите европейци, които могат да гласуват (18-годишните) може да чуете в звуковия файл.
Тази вечер седмичните коментатори във "Форум", предизвиквани от Константин Лавсов, обсъждаха горещи новини и по-дълготрайни проблеми: Инаугурацията на Тръмп Прекалено ли беше вниманието на българските медии и дали не е резултат на политическа поръчка? Какво (не) каза новият американски президент в речта си след клетвата? Мощните, богати..
Ново изследване, водено от природозащитната организация WWF, сочи, че жизненоважните услуги, с които дивата природа осигурява ежедневния ни живот, не получават нужното обществено внимание . Експертите предупреждават, че този пропуск може да има пагубни последствия както върху околната среда, така и върху нас – хората. Изследването,..
Денят на родилната помощ, още познат и като Бабинден, за поредна година бе отбелязан тържествено в първата у нас Акушеро-гинекологична болница – "Майчин дом". В аулата на лечебното заведение присъстваха лекари, акушерки, анестезиолози и обучаващи се студенти. Отслужена бе и света литургия. Изпълнен бе и ритуалът по измиването на ръце със..
Мая Райкова е продуцент "Поп и джаз" в Българското национално радио (БНР). В предаването “Радиокафе“ тя разказа за предстоящ концерт в Джаз академията на Биг бенда на БНР, в която редом с опитните музиканти от Биг бенда, застават млади музиканти, които са не по-малко опитни, защото имат сериозен стаж в различни формации, но за някои от тях,..
Предизвикателствата пред Европа стават повече с идването на 47-ия президент на САЩ – и по отношение на зелените политики, и по отношение на сигурността и отбраната, относно търговската политика и други. Голямата част от търговията на Стария континент е вътрешнообщностна – в рамките на ЕС, но немалка част от стоките – особено от силните..
Първо студио на БНР ще бъде домакин на концерта "Петолиния и вдъхновения“ на 5 февруари от 19.00 часа. Проектът е на композитора Костадин Генчев, който изследва пресечната точка между класическата музика и българския фолклор. Диригент ще бъде Любомир Денев-син, а публиката ще чуе нестандартни инструментални съчетания – гъдулка и виола, кавал и..
Българските железници са в по-лошо състояние отколкото преди 30 години . Няма развитие през годините. Средствата са недостатъчни за поддръжка, да не говорим за нови линии. Европейското финансиране е за определени линии и за европейските коридори. Това коментира пред БНР-Радио София Петър Бунев , председател на Синдиката на..