Криминалност по време на социализъм

Въз основа на огромни архивни проучвания на секретни партийни документи и отчети, преобладаващата част от които излизат за пръв път в изданието, Стефан Иванов създава основополагащ труд, който разобличава един от най-силните митове, битуващи в обществото, а именно за почти пълната липса на криминални прояви от времето на социализма. На достъпен език авторът разкрива също реалното състояние на органите на МВР, Прокуратурата и Съда като основни фактори за осъществяване на превенция и разследване на извършените вече закононарушения, както и на местата за изтърпяване на наказания.

Така в близо 500 страници пред читателите се разгръща тревожен анализ на разминаването между действителност и колективна "памет" за периода 1944-1989 г., който доказва, че по времето на социализма хората са живели "по-спокойно" единствено защото истината е била системно укривана от тях. Подробности разказа нейният автор историкът Стефан Иванов. Той е роден през 1975 г. в София. Доктор по история. Заместник-директор на 149 СУ "Иван Хаджийски" в София, където преподава история и цивилизации. Работи активно по международни проекти в сферата на образованието. От 2003 до 2015 г. е избиран в три последователни мандата за общински съветник в София, където е член на постоянната комисия по обществен ред и сигурност, от които четири години – неин председател.

По думите му основното задължение на историка е да бъде вестител на истината, като възпирайки своето лично мнение на базата на архивни обективни данни и свидетелства от епохата да покаже ситуацията такава, каквато е била и да даде на хората възможност да направят своя информиран избор. Общественият проблем е това, че нашето общество продължава да се дави в една неинформирана носталгия и лични колективни спомени, които в много от случаите са неверни. Авторът е работил четири години, преглеждайки десетки хиляди страници от архива на МВР, Комисията по досиетата, редица лични спомени, стотици книги, в това число над 40 на чужди езици.

"Отваря се една врата за още много други изследвания след това. Това не е затваряне на вратата, това не е претенция за истина от последна инстанция. Отваря се един разговор, който обществото не е имало куража досега да започне", каза той. И уточни, че криминалната престъпност е проблем за всеки един вид политически строй. Иванов уточни, че изследването му не обхваща политическите престъпления, а само криминалните.

"Над 90% от данните, които аз публикувам се публикуват за първи път, защото аз съм може би първият човек, който е имал възможността да работи с тях в архива", каза той. Първата част от книгата разглежда престъпленията по години. Втората част обяснява възрастовите, регионалните, етническите и половите характеристики, а в третата глава се разглежда противодействието срещу тези престъпления и всички звена, които са ангажирани в борбата срещу престъпността.

"Има една абсолютно доказуема връзка във времето, между огромните процеси на вътрешна демографска миграция свързани с отнемане на земята на българските селяни от управляващите комунисти и тяхното преселване в големите градове, особено в столицата София", посочи авторът. По думите му в много доклади от всички звена на МВР се казва, че те не могат да се справят, тъй като в столицата пристигат огромни групи от хора и се съсредоточава голяма група от криминален контингент.

"Към онзи момент хората не са виновни за това, че не са знаели каква е фактическата ситуация. Аз самият съм живял 15 години в този режим, самият не съм имал представа, също съм играл спокойно, също съм карал колело до 12 часа през нощта, но това е защото не съм знаел какво се е случвало с много други деца и с много други хора по това време в същите тези паркове и улици, по които ние спокойно сме играли", каза Иванов.

Той добави, че един 45 годишен период е доста дълъг за историческо изследване и той има своите подпериоди. Най-слабият период и с най-малка разкриваемост от службите е този, след първите години на преврата от 1944 година, а най-лошият е между 1984 и 1989 година. Най-силният период пък е втората половина на 60-те и 70-те години, тъй като е свързано с много сериозно засилване на тогавашната школа "Георги Димитров", която в момента е Академията на МВР. Тя започва да надгражда знанията на вече назначените милиционери, а на тези, които тепърва ще биват назначавани се провеждат задълбочени и дълги обучения.

Книгата има обобщение и на английски език, тъй като ще бъде изпратена в много библиотеки по света за да послужи на хора, които изследват тази област. В останалите социалистически държави по темата има частични изследвания за ГДР и Полша.

"Прави се едно много голямо изследване от Института по криминалистика и криминология към МВР, който изследва стотици затворници в продължение на 12 години, това е доста обемен труд. Има едно доста прилично като обем изследване, което е публикувано за секретна консумация само в рамките на министерството. И накрая какво се оказва като резултат: около 94% от извършителите на тежки престъпления са с двама живи родители, живеят в собствено жилище, с доходи над средните, с много добро образование на родителите. Част от тези извършители дори са част от тогавашния политически елит на страната. С което категорично се доказва, че няма връзка със средата, в която е израснал от гледна точка на битови условия. Защото вие може да растете в най-добрите битови условия, но когато нямате пълноценна връзка с вашите родители и когато не сте научен да изпитвате емпатия и други нормални чувства, това може да се развива във времето. Така, че поне по-широкият поглед показва, че няма никаква връзка между социалното положение, между финансовото положение и потенциалното отключване на бъдещо девиантно поведение в тези хора", заяви Иванов.

Книгата е предназначена за хора занимаващи се с най-различни науки, както и към хора, на които им е интересна историята на България такава, каквато е била.  

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.