И двата проекта за разработване на българска ваксина срещу Covid-19 са завършили успешно, с прототипи. Не се стигна до търговски продукт, защото са нужни много средства за клинични изпитвания. Прототипите са много обнадеждаващи и те могат да са от полза за други модели ваксини.
Това съобщи пред БНР-Радио София проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" към Българската академия на науките.
Институтът вече 20 години е член на мрежата „Пастьор“. За това време оттам са финансирани 13 проекта на български учени, включително и единия за ваксината срещу коронавируса.
"Работим по не по-малко от 80 проекта годишно. В института сме 160 души, от които 74 са учени. Разполагаме с експерти и възможности за обучение на младите хора", отбеляза проф. Петрова.
В момента изследователите в Института по микробиология работят по два проекта. Единият е свързан с ревматоидния артрит и влиянието на грипа върху усложняването на това заболяване, а вторият е за човешкия микробиом и благоприятното въздействие на българското кисело мляко върху здравето.
След кризата, която човечеството преживя през последните 3 години, не е изключено да се появят и други пандемии. СЗО (Световната здравна организация) има стратегия за подготовка за възникващи патогени. Необходима е комбинация от здравни и политически мерки. Не бива да се плашим, но след преживяното положителното е, че големите фондации, които финансират проекти, вече обръщат внимание и на тези сфери от науката, допълни ученият.
По думите ѝ, през последните години изключително засилен е интересът на младите учени към теми, предмет на Института - пробиотици, пребиотици, борба със затлъстяването и здравословното хранене. Научните разработки намират все по-видимо приложение, но към мотивацията трябва да се добавят усилията на БАН за изравнение на възнагражденията на учените с тези на университетските преподаватели.
"Надяваме се тази година и това да стане", допълни проф. Петрова.
С нея разговаря Невена Николова.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност