Едно от най-старите софийски училища, 6-о основно училище "Граф Н.П. Игнатиев" - град София, навърши 125 години от своето създаване. Това бе поводът да гостува в предаването "Радиокафе" директорът Адриан Николов, който е един от най-младите ръководители заемащи тази позиция.
"6-о училище стана моя съдба", твърди той.
Училището е създадено през 1899 година, през 1901 година се нарича III държавно трикласно софийско мъжко училище. През 1903 г. училището е преместено в зданието на братя Вазови, намиращо се на улица "Алабинска" № 43. На заседанието си от 14 януари 1904 г., по предложение на директора Г. Кертев, съветът решава училището да се именува на престолонаследника княз Борис Търновски, по случай 10-годишнинатата му, а за патронен празник е избрана датата 2 май. В началото на века в училището преподават утвърдени учители: Хр. Матев, П. Манов, И. Кузумов, Ст. Дринов, И. Гудев. Закипява музикална дейност, когато учител по музика става известният музиколог К. Рамаданов. Той основава хор и оркестър. В началото на 1912 г. в София започва строеж на осем училищни сгради и на мъжкото училище е предоставено място на ъгъла на улиците "Самоковска" и "Шести септември", в близост до Черната джамия.
Основният камък е положен през пролетта на 1912 г. и в основите на колоната, намираща се отляво на входа, е вграден паметен пергамент с датата на първата копка и имената с подписите на цар Фердинанд, Ив. Ев. Гешов-министър председател, Ст. Бобчев-министър на просветата, Баталов-кмет на града, и Ц. Сталийски-директор на училището. Сградата е завършена през 1915 г. и в нея се настанява преименуваното трикласно училище - III Софийска мъжка прогимназия.
"Училището е било средище на много културни дейци, дори до ден-днешен има значими личности за България, които са излезли от нашето училище и прославят името й извън рамките на страната. Важното за нас е, че продължаваме тази насока и приемственост", посочи директорът Адриан Николов.
Учебното заведение остава със статут "основно", защото ограничената материална база не позволява то да се разрасне.
То е "Малък оазис в центъра на София".
Самата архитектура на сградата, както и историческите експонати, които се пазят, го превръщат и в паметник на културата.
"Успешно кореспондираме освен с Министерство на образованието и с Министерство на културата", посочи още директорът. Към днешна дата в 6-о основно училище се обучават 609 ученици. С гордост носи името на своя патрон "Граф Игнатиев", каза Николов.
"Стараем се да ги възпитаваме да бъдат добри хора, да имат самосъзнанието, че те са българи и да бъдат горди със своята принадлежност. Радостни сме, че нашите деца са едни интелигентни, будни и търсещи млади хора, които се развиват в много и различни насоки - изкуствата, културата, спорта, който също е много широко застъпен, имаме и отличници от различни олимпиади. За нас е много важно да представим добрия пример и да изтъкваме доброто", подчерта той.
От друга страна, съвременният мениджър трябва да бъде широкоспектърен, да разбира освен от педагогика и психология и от много други неща. Да е визионер, да има ясна стратегия, да не е хаотичен, поясни Адриан Николов.
Любопитен факт за най младия директор на едно от най-старите софийски училища, каквото е 6-о основно е, че преди да заеме тази позиция, той завършва своето музикално образование със специалност "Пиано" в Пловдив.
"Музиката е мое призвание още от най-ранна детска възраст", споделя той. По думите му това му е дало творческа визия и насоки в това, което прави и да не се ограничава в строго определи стереотипи. Хоровите традиции в училището продължават и днес.
"Работим по много проекти, чрез които разгръщаме таланта и творчеството на децата, предоставяме добра материална база и добра подготовка", увери той.
Чуйте още интересни аспекти в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...