Социолозите констатират, че заявената готовност за участие в битка за защита на собствената страна е намаляла след избухването на няколкото конфликти в различни точки от земното кълбо през последните години. За сравнение, през 2014 година, след анексирането на Крим от Руската федерация, нагласите по същия въпрос показаха, че 61% от населението в глобален мащаб е готово да се бие за страната си при 27%, които изразяват противоположното мнение.
Какво е отношението на българите?
30% у нас казват, че биха се били за страната ни, ако има война, в която е включена, 42% не биха, а останалите от запитаните у нас се колебаят и не знаят как да отговарят. Българите като че са по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните – както и преди десет години. През 2014 г. у нас 25% са отговорили, че биха се били, ако страната ни участва във война, а 47% декларират, че не биха. Подробности разказа Кънчо Стойчев, президент на Световната Асоциация "Галъп интернешънъл".
По думите му в последните години има тенденция за намаляване на желанието на хората да се сражават във война. Той посочи, че когато се говори за световен мащаб, трябва да се има предвид високата степен на условност, тъй като данните могат да служат само за сравнение какво е било преди години и какво е в момента.
"Знаем, че регионите в света са твърде разнообразни, народите са твърде разнообразни, конкретната политическа, вкл. и военна ситуация на различните места е различна. И затова данните са много по-интересни, когато ги реализираме страна по страна и регион по регион, отколкото ако ги вземем съвкупно за цялото човечество", каза Стойчев.
Той посочи, че в последните години има изостряне на конфликтите по света, но това, което се установява е, че декларираната стойност хората да защитават страната си по необходимост е два пъти по-висока в арабския свят, Азия и Индия, както и е два пъти по-ниска сред европейците. Това се дължи на това, че най-големите войни в близката ни история са именно в Европа, а Обединена Европа е проект за мир, който в момента се пропагандира като проект не за мир.
"Едно е моралната подкрепа по отношение на Украйна, а съвсем друго е, когато нещата опрат до военната подкрепа, тъй като знаем, че такава има и тя е не само на равнище на доставки на оръжие. Европейците са много загрижени за това, което се случва, тъй като от една страна елитите, правителствата в Европа, по-голямата част от тях са доста военно настроени. Значително се увеличават бюджети, безпрецедентно производство на оръжие и дрънкане на оръжия, а от друга страна управляваните, хората, които всъщност избират тези елити са на обратното становище. В огромната си част те не одобряват тази политика и в този смисъл нас, европейците ни чакат бурни времена, тъй като пропастта между елит и управлявани нараства", каза Стойчев.
Данните за България сочат, че не се отличаваме съществено от средните проценти за ЕС. В годините преди премахването на наборната военна служба е имало патриотично възпитание и като че ли светът се завръща за възстановяването на военната повинност, защото зад "дрънкането на оръжия" стоят много големи интереси, сподели Стойчев. Освен това каза, че стандартът на живот също е фактор за мотивацията, като по-заможните нации имат повече какво да губят в един евентуален конфликт. Става дума за конфигурация от фактори, като историята на страната, културата, манталитета, пропагандата, обучението и цялостното излъчване на страната.
"Стъпка по стъпка със всеки изминал ден ни подготвят и ни въвеждат в една прелюдия към военен сблъсък. Силно се надявам това да не се случи и силно се надявам разумът да надделее. Аз лично не мога да приема тезата, че Обединена Европа като най-великият проект за мир в човешката история и до голяма степен успешен досега, изведнъж се оказва проект за война", каза Стойчев. И добави:
"Това не е нормално и европейските народи не го възприемат. Възприемат го елитите и то не всички. По-голямата част от европейските елити и особено елитът в Брюксел, който както всички знаем той не е избран от нас. Това е администрация, която се е самозабравила и която е безотчетна пред нас, европейските народи и, която ни вкарва в тази игра, която не е в интерес на европейските народи", заключи той.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: Началото е с няколко спекулации около възможната етимология на името "Богориди". Стефан участва в експедиционния корпус в Египет срещу френския корпус. Получава титлата "княз" и е управител на о-в Самос. Той дарява своя къща в..
Радиоразходка из квартал Оборище, разположен около Докторския паметник. Разказваме за красиви къщи и важни личности, които са обитавали един от най-известните софийски квартали: Кога е построен един от първите софийски паметници, Докторският паметник и каква е била градината, в която е построен? Какво е имало на мястото на Северното крило на СУ и къде..
Режисьорът реагирал сдържано на увлечението ѝ по Раде Маркович, но ѝ казвал „Ако ме напуснеш, ще умра!” „Обичам те, но него го обожавам. Не мога да го зарежа и да тръгна с теб, защото много ще го нараня“, споделя в интервю Раде Маркович с какви думи Невена Коканова се сбогува с него, за да остане при мъжа си, режисьора Любомир..
Д-р Георги Георгиев , зам. председател на УС на Асоциация за инсулт и афазѝя ни гостува по повод „Седмица на информираност за мозъка“ (10-16.3) и съпътстващата я изложба „Човешкият мозък“ (14-23.3): "Често забравяме, че трябва да полагаме грижи за мозъка си, освен за тялото си. Трябва да сме добре хидратирани и да не изпадаме в прекален глад. Но и да..
TreasureUP е интерактивна платформа, която превръща музеите в забавно и ангажиращо преживяване чрез персонализирани мисии, добавена реалност и игровизирани награди. Слушаме създателя ѝ Васил Анастасов : "Това е нашият опит да игровизираме музеите. Нещо като допълнителен гид за определени артефакти. Ако потребителите към края се представят..
Бестселърът на американският лекар д-р Кейси Мийнс, който прекара над 30 седмици в класацията на „Ню Йорк Таймс“, „Добрата енергия“ – представен ни от Живко Джамяров, създател на български бранд за биосуперхрани и посланик на книгата и здравословния начин на живот: "За идеите в книгата не се говори много. Масово се сблъскваме със заболявания,..
На финала на работната седмица коментаторите на "Форум" не повтаряха въпроси и отговори, не обобщаваха изминалите дни, а анализираха процесите и тенденциите по следните теми: Съдебната реформа – дългогодишна "дъвка". С нея трябва да се заемат специалисти, а не от политически клакьори. Дигиталните навици на младите хора у нас. Комуникации..