По-малкото сделки не водят до спад в цените на недвижими имоти

Българите са спестили 2 пъти повече пари в сравнение с взетите кредити. След 2021 г., когато са реализирани рекорден брой сделки, индексът за цените на имотите до 2023 г. бележи ръст с 16-17%.

Ако има промяна в лихвите след влизането на страната ни в еврозоната, тя ще е много малка и ще е обусловена от разликите в нивата, а не толкова от превалутирането.

Това обясниха пред БНР-Радио София Добромир Ганев -  председател на УС на Национално сдружение Недвижими имоти, и Георги Заманов - главен изпълнителен директор на една от големите банки у нас.

По данни на Ганев има поскъпване с 10% за последното тримесечия на 2023 г. в сравнение с последните 3 месеца на 2022-ра.

В някои райони на София поскъпването от 2019 г. досега може да достигне и да надмине 30 процента.

През последната година и половина у нас се купуват имоти повече за удовлетворяване на жилищна нужда, отколкото с инвестиционна цел. 

Дребните инвеститори изчакват момента за влизането в еврозоната, допълни Добромир Ганев, но ако човек разполага със свободни средства и сега е добър моментът покупка на имоти с инвестиционна цел. Според него, не бива да се изненадваме, ако след приемането на еврото у нас, има наплив на интерес и от чужбина по отношение на имотния пазар. Той обаче се влияе дори и от фактори като подобрение в доходите, идването на студенти в София.

"Намаляване на сделките не води до намаляване на цените. Депозантите подпомагат кредитополучателите и имотния пазар. Когато пристъпваме към такива действия, добре е да сме по-информирани, защото се правят големи инвестиции."

Участието в еврозоната ще повлияе положително в дългосрочен план на много процеси, отбеляза още Ганев. Той обаче не отрече, че в Хърватска имотите са поскъпнали с 13% след влизане в еврозоната.

След 2020 г. ковид кризата даде тласък на покупка на жилища, защото мнозина искаха да работят от вкъщи и им трябваха повече помещения, отбеляза Георги Заманов.

Добрите условия по ипотечните кредити направиха покупките на жилища достъпни. Подпомагането се прави за 15, 20 или 25 години. Ако например се вземе кредит от 100 000 евро при 2,5 лихва, месечната вноска е около 900 лв. От тях 420 лв. са лихва и 480 – главница (с течение на времето съотношението се променя).

"Българите обичат да инвестират в тухли и керемиди, в собствени жилища и недвижими имоти. И много често изплащат предсрочно изтегления си кредит.

Ако има увеличение по лихвите след влизане на България в еврозоната, то ще е с 0,1-0,2 на определен период, регламентиран в закона – 1-2 пъти годишно. Методологията за определяне на лихвите е добре описана в договорите и в сайтовете на банките."

Заманов посъветва който има свободни пари, да ги депозира в банките, където автоматично ще бъдат превалутирани, когато дойде датата за евровключването.

"Ако човек или семейство има нужда от дом, по-добре е да се потърси нужното жилище, дори и с помощта на ипотечен кредит."

Чуйте разговора на Антония Каменичка.