След почти десетгодишна пауза от издаването на книги с поезия, Стефан Иванов издава книгата си "Без мен", но тя не съдържа само стихове.
"Последната ми книга беше "Навътре" от 2014 година. През това време се занимавах с какво ли не - с представления, турнета, литературни формати "Актьори срещу поети", с Радичков, Достоевски, с визуални изкуства, изложби, литературна критика и се надявам читателите да не са забравили, че се занимавам и с поезия – главно и преди всичко с това", посочи той.
Разказва, че идеята за книгата му "Без мен" се ражда преди 5 години, споделя я с Марин Бодаков.
"Казах му, че много стихотворения са ми се натрупали, но искам да включа в нея и друг вид текстове – фрагменти, бележки, сънища, а той ми каза да давам смело. Окуражи ме."
В работата си по книгата авторът се съобразява със забележките и коментарите, които отправя Бодаков.
"Съобразих се с тях, пратих му отново, но разговорът по независещи от двама ни причини прекъсна, но това е книгата и главно заради Марин я има, защото той ме окуражи да бъде в този вид", поясни Иванов.
"Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Новата му книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София, точно тази, до която вече нямам достъп и същевременно изпитвам дълбока сигурност в общуването със Стефан. Защото имаме обща литературна памет, но това, което най-много ме вълнува е натрапливото сегашно време в стихотворенията му. Като назовава поетът отвоюва нашето всекидневие от нищото, а то ни обсажда все по-плътно, сякаш ни уверява, че ни има, това е колкото и забавно, толкова и съдбовно – назовава доброто и го има, а доброто най-често е закрилящо", пише писателят Марин Бодаков за литературата на Стефан Иванов.
Закрила, прегръдка и литература, като антидот на нищото.
"Нищото" унищожава страната Фантазия и ние всеки път сме принудени, ако искаме да продължим да живеем с фантазия, със свобода, с желание за промяна, с воля за нещо добро да измисляме нови и нови думи или поне да преподреждаме и да припомняме старите. Защото "нищото" си върши безусловно и категорично своята работа, има желанието да е по-простичко, по-чисто, по-прегледно, ако може нищо да няма", посочи авторът на книгата "Без мен", позовавайки се на любима класика – "Приказка без край" (Михаел Енде).
Иван Димитров за книгата "Без мен":
"Едно от усещанията ми е, че присъстват два типа текстове в тази книга, едните са по-интровертни, лични, а другите по-социални, обществени, но авторът е по-ударен и краен в социалните, другото, което може да стресне читателя е редуването на стихотворения с есеистични дневници. От една страна това ти нарушава ритъма на четене, а от друга ти носи повече съдържание, 400 страници от книга, която традиционно не се издава в съвременната българската литература."
"Много съм щастлив от работата си с Бояна Павлова, тя направи дом за тези думи", каза поетът Стефан Иванов за художественото оформление на своята книга.
"Имам усещането, че бясно започва да изчезва една сила на вкуса, започват да липсват личности, но си мисля, че доброто и свястното ще видят по-светли дни в бъдеще", изтъкна още той.
Още за "Без мен" и има ли нужда от нови издателства в българската културна среда, чуйте в разговора с двамата поети.
Pадиокафе гостува на община Костинброд. Kметът на общината г-н Трайко Младенов е наш пръв събеседник: "Родният ми град е мястото на семейството, приятелите, уюта, копнея да се върна тук след всяко състезание. Започнах с кик-бокс в 2013 и от 2016 се отключи желанието за бокса. Знаейки откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал, пътят е дълъг. Но това е..
Първите софийски театрални постановки се правят в сградата, където е и Народното събрание. Тя изгаря в 1882. В миналото предаване стана дума за друг дъсчен театър наблизо - този на японица Камчик. На това място се създава друг дъсчен театър, "Основа", след събарянето на този на Камчик. В началото на 20 в. на същото място започва строежа на сегашния..
Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: Самоковският художник прави офорти със старата сграда на Света София - особеностите според Любомир Николов: "Не са много гравюрите от неговата неща,..
Жените в живота на Георги Парцалев Може да звучи сензационно, но легендарният комик Георги Парцалев се е влюбвал и в жени. В гимназията изпращал до дома, носел чантата и получил първа целувка от съученичката си Роза, но баща му попарил надеждите за взаимност с думите „Тя е от богат род, а на теб фамилията ти идва от скъсаните гащи на дядо ти. Не..
Playing Narratives е 7-месечна програма за млади таланти в сферата на видео игрите. Готов ли си да превърнеш страстта си към игрите в кариера? Подробностите с Иван Попов, част от екипа на Гудгейм (инициатива, явление): "Всяка година подкрепяме кауза, свързана с образование. Обединяваме гейм енергията и я насочваме към смислени проекти на..
„Вещерът: Кръстопътят на гарваните“. Историята на „Вещерът“ вече се превърна в истинска сензация – първо с книгите на Анджей Сапковски, после с култовите игри The Witcher, а накрая и с успешния сериал на Netflix. С нас по този повод е Антон Биров от влога "С книги под завивките": "Вечерът се изправя срещу цялата концепция за необходимото чудовище...
Столична библиотека отпразнува своя 97-ми рожден ден . Една от най-старите културни институции на София е създадена на 24 октомври през 1928 г. Днес Библиотеката на София се гордее с близо 109 хиляди читатели, фонд от 1 милион книги, 4 модерни филиала и диблиобус, най-големият в страната детски център, дигитална тийн лаборатория, литературен музеен..
Значителна облачност с дъжд
Дъжд