След почти десетгодишна пауза от издаването на книги с поезия, Стефан Иванов издава книгата си "Без мен", но тя не съдържа само стихове.
"Последната ми книга беше "Навътре" от 2014 година. През това време се занимавах с какво ли не - с представления, турнета, литературни формати "Актьори срещу поети", с Радичков, Достоевски, с визуални изкуства, изложби, литературна критика и се надявам читателите да не са забравили, че се занимавам и с поезия – главно и преди всичко с това", посочи той.
Разказва, че идеята за книгата му "Без мен" се ражда преди 5 години, споделя я с Марин Бодаков.
"Казах му, че много стихотворения са ми се натрупали, но искам да включа в нея и друг вид текстове – фрагменти, бележки, сънища, а той ми каза да давам смело. Окуражи ме."
В работата си по книгата авторът се съобразява със забележките и коментарите, които отправя Бодаков.
"Съобразих се с тях, пратих му отново, но разговорът по независещи от двама ни причини прекъсна, но това е книгата и главно заради Марин я има, защото той ме окуражи да бъде в този вид", поясни Иванов.
"Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Новата му книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София, точно тази, до която вече нямам достъп и същевременно изпитвам дълбока сигурност в общуването със Стефан. Защото имаме обща литературна памет, но това, което най-много ме вълнува е натрапливото сегашно време в стихотворенията му. Като назовава поетът отвоюва нашето всекидневие от нищото, а то ни обсажда все по-плътно, сякаш ни уверява, че ни има, това е колкото и забавно, толкова и съдбовно – назовава доброто и го има, а доброто най-често е закрилящо", пише писателят Марин Бодаков за литературата на Стефан Иванов.
Закрила, прегръдка и литература, като антидот на нищото.
"Нищото" унищожава страната Фантазия и ние всеки път сме принудени, ако искаме да продължим да живеем с фантазия, със свобода, с желание за промяна, с воля за нещо добро да измисляме нови и нови думи или поне да преподреждаме и да припомняме старите. Защото "нищото" си върши безусловно и категорично своята работа, има желанието да е по-простичко, по-чисто, по-прегледно, ако може нищо да няма", посочи авторът на книгата "Без мен", позовавайки се на любима класика – "Приказка без край" (Михаел Енде).
Иван Димитров за книгата "Без мен":
"Едно от усещанията ми е, че присъстват два типа текстове в тази книга, едните са по-интровертни, лични, а другите по-социални, обществени, но авторът е по-ударен и краен в социалните, другото, което може да стресне читателя е редуването на стихотворения с есеистични дневници. От една страна това ти нарушава ритъма на четене, а от друга ти носи повече съдържание, 400 страници от книга, която традиционно не се издава в съвременната българската литература."
"Много съм щастлив от работата си с Бояна Павлова, тя направи дом за тези думи", каза поетът Стефан Иванов за художественото оформление на своята книга.
"Имам усещането, че бясно започва да изчезва една сила на вкуса, започват да липсват личности, но си мисля, че доброто и свястното ще видят по-светли дни в бъдеще", изтъкна още той.
Още за "Без мен" и има ли нужда от нови издателства в българската културна среда, чуйте в разговора с двамата поети.
Любомира Вълчева-Нъндлол ни представя Биеналето на стъклото : "Петото издание е продължение на богата история. Стъклото като художествен медиум се утвърждава най-вече в следвоенния период. Биеналето е мост между българските и чуждестранните участници. Обменът е много богат. Имаме около 200 участника от близо 50 държави, показват се творби от..
Иван Пенчев, създател на Кварто квартет и първа цигулка там: "Написах случайно нашето име в търсачката и ИИ ми съобщи, че сме имали концерт в Олимпия - вече всички ни свързват с тази зала, където са свирили Бийтълс и Силви Вартан. Това е възможно най-престижната зала, но персонала не си спомняше някога струнен квартет да е свирил там, това ни кара да..
Цигуларката Зефира Вълова за 19-тото издание на фeстивала " Изкуството на барока ": "Барокът си остава екзотика на нашите територии, но публиката го обикна. Творбите, които изпълняване не са минали през естетиката на романтизма, на 20 век. Създаваме уникални програми, тази години са 7, вкл. с участието на деца изпълнители. Но във всяко издание имаме..
Елена Панчовска за инициативата " По следите на знанието и държавността " на БАН: "Много от членовете-основатели на Българското Книжовно Дружество са сред основателите на новата българска държава. Образователният маршрут съм подготвила и като екскурзовод, но и като човек, който работи в БАН. Започваме от сградата на БАН, чийто първи камък е поставен..
Гвардейският оркестър на България е първото музикално формирование в България, осъществил и първите записи в различни жанрове, които ще чуем тук. Историята на оркестъра е описана в книгата на д-р Галя Грозданова-Радева, тук е и Стефани Михайлова, съдействаща за съставянето и представянето на книгата: д-р Галя Грозданова-Радева: "Военните оркестри са..
Всички знаем кой е легендарният актьор Никола Анастасов. Но колцина си спомнят за съпругата му, една от първите естрадни певици у нас - Мария Косева. Когато се залюбват, тя е много по-известна от него и е на прага на международна кариера. Отказва се от сцената в името на семейството. Живеят заедно 56 години и до края Мария нито съжалява за..
Дни на дълголетието в Боровец от 24 до 26 октомври - при нас е един от лекторите, Красимир Паунов, експерт по спортна физиология и професионален състезател по бодибилдинг: "Спортната физиология изучава как тялото реагира на физическо натоварване. Какво можем да направим за подпомагане на даден мускул за изграждането на здраво и хубаво тяло. Но..
Предимно облачно
Разкъсана облачност