"Дом за начинаещи" е роман от Емануил А. Видински – писател, редактор на "Литературен вестник" и музикант. Именно този роман, днес, 35 години след падането на Берлинската стена ни връща към една история от 90-те, между Германия, България, Източна и Западна Европа, през погледа на едно момче, което живее в сиропиталище за известно време в мултикултурна среда. Една лична история.
Оказва се, че когато Берлинската стена пада през 1989 година, по границите на различните държави като гранични съоръжения е имало около 150 физически заграждения. Днес, по данни на Световната банка от 2015 година, има 700 такива.
"Мотивацията ми да напиша тази книга датира от времето на ковид кризата и затварянето на обществото, ограничаването на комуникацията и физическия досег с други хора, близки, далечни без значение. В този момент в мен много силно заработи темата за паметта. Започнах да препрочитам някои книги и да мисля за паметта, която си отива, която не успяваме да запишем, да предадем някъде, тя с нас си отива, отива си всичко, което сме преживели и това започна да ме тормози", споделя писателят.
Той решава да направи нещо, за да съхрани тази памет. Започва да си води дневник.
"Но дневникът е нещо много лично, той може да бъде видян от други, но може и никога да не бъде видян, защото обикновено ги пишем за самите себе си, но не е така с литературата, не би трябвало да е така", отбеляза Видински.
Прочита трилогията "Пушачът", която разказва за един детски дом в Русия и остава възхитен от начина, по който е написана книгата, лишена от елементарни трикове, които впечатляват.
"Казах си, че и аз бих могъл да напиша такава книга и то от първо лице и отново за един капсулиран свят", добави той
Да се завърнеш в дома на начинаещите години не е никак лесно начинание. Лицата често са избледнели, а стаите – обгърнати в паяжини. Но точно някъде там, в ъглите се крие ключът на живота ни, който ще отваря всички залостени впоследствие врати.
В романа си Емануил А. Видински сякаш прави точно това: завръща се към мястото, където е бил някога, за да открие мястото, където е днес.
"Всъщност смятам, че историите и нашите преживявания трябва да бъдат разказвани, защото те придават колорит на живота. И някак си е много тъжно, да държим целия този колорит, който сме преживели, цялото това знание за себе си", споделя той.
"Седнах и започнах да пиша. Първоначално мислех да напиша разказ, като продължих, мислех да напиша новела и някъде след стотната страница си признах, че може би пиша роман. До тогава ме беше страх да го призная пред себе си, да не би да се самоурочасам", разкрива писателят. И добавя:
"За свободата като дом за начинаещи, в който единственото сигурно нещо е несвободата."
Доколко човек може да се адаптира към тази среда, доколко остава чужденец?
"Хората са различни, те не са като теб и това не бива да те плаши, да предизвиква у теб свиване, страх или агресия. В този дом имаше толкова много различни хора – като пол, като възраст, като ментално състояние, като интереси, биография, характери, че ти неминуемо усвояваш това знание, че светът е пъстър и ти си част от тази пъстрота", изтъкна Емануил Видински.
В събота, 6 април 2024 г. е една от Литературните срещи в "Топлоцентрала" от 18 часа, където Емануил А. Видински ще вземе участие, заедно с други писатели със сходни романи. Темата на дискусията е "Българският роман на порастването".
Чуйте още от разговора на Даниел Ненчев в звуковия файл.
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..
Сигурна съм, че всички са чували името на Найден Геров: възрожденец, писател, езиковед и фолклорист. Делото на неговия живот е „Речник на българския език“. А жената на неговия живот е Мария, също от сой. Потомка на рода Пулиеви и Евлоги и Христо Георгиеви, сродена с даскал Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. Т я също блести със собствена светлина..
Лора Младенова oт „Невидими животни” за благотворителния концерт-протест срещу насилието над животни , събиращ българските изпълнители на Благотворителен концерт-протест срещу насилието над животни събира българските изпълнители на 18 май от 18:00 часа в Концертната зала на Военния клуб в София с вход свободен: "Идеята дойде от певицата Тина, към..
Славея Сурчева ни кани на поредната „Нощ на музеите“ в НВИМ с атрактивна програма и вход свободен за външната и постоянната хронологична експозиция. В късните часове на деня посетителите ще имат възможността да разгледат една от най-богатите музейни колекции в страната и да съхранят този спомен със селфи в специално обособен за целта кът. Екипът..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно