"Дом за начинаещи" е роман за порастването и съзряването

"Дом за начинаещи" е роман от Емануил А. Видински – писател, редактор на  "Литературен вестник" и музикант. Именно този роман, днес, 35 години след падането на Берлинската стена ни връща към една история от 90-те, между Германия, България, Източна и Западна Европа, през погледа на едно момче, което живее в сиропиталище за известно време в мултикултурна среда. Една лична история.

Оказва се, че когато Берлинската стена пада през 1989 година, по границите на различните държави като гранични съоръжения е имало около 150 физически заграждения. Днес, по данни на Световната банка от 2015 година, има 700 такива.

"Мотивацията ми да напиша тази книга датира от времето на ковид кризата и затварянето на обществото, ограничаването на комуникацията и физическия досег с други хора, близки, далечни без значение. В този момент в мен много силно заработи темата за паметта. Започнах да препрочитам някои книги и да мисля за паметта, която си отива, която не успяваме да запишем, да предадем някъде, тя с нас си отива, отива си всичко, което сме преживели и това започна да ме тормози", споделя писателят.

Той решава да направи нещо, за да съхрани тази памет. Започва да си води дневник.

"Но дневникът е нещо много лично, той може да бъде видян от други, но може и никога да не бъде видян, защото обикновено ги пишем за самите себе си, но не е така с литературата, не би трябвало да е така", отбеляза Видински.

Прочита трилогията "Пушачът", която разказва за един детски дом в Русия и остава възхитен от начина, по който е написана книгата, лишена от елементарни трикове, които впечатляват.

"Казах си, че и аз бих могъл да напиша такава книга и то от първо лице и отново за един капсулиран свят", добави той

Да се завърнеш в дома на начинаещите години не е никак лесно начинание. Лицата често са избледнели, а стаите – обгърнати в паяжини. Но точно някъде там, в ъглите се крие ключът на живота ни, който ще отваря всички залостени впоследствие врати.
В романа си Емануил А. Видински сякаш прави точно това: завръща се към мястото, където е бил някога, за да открие мястото, където е днес.

"Всъщност смятам, че историите и нашите преживявания трябва да бъдат разказвани, защото те придават колорит на живота. И някак си е много тъжно, да държим целия този колорит, който сме преживели, цялото това знание за себе си", споделя той.

"Седнах и започнах да пиша. Първоначално мислех да напиша разказ, като продължих, мислех да напиша новела и някъде след стотната страница си признах, че може би пиша роман. До тогава ме беше страх да го призная пред себе си, да не би да се самоурочасам", разкрива писателят. И добавя:

"За свободата като дом за начинаещи, в който единственото сигурно нещо е несвободата."

Доколко човек може да се адаптира към тази среда, доколко остава чужденец?

"Хората са различни, те не са като теб и това не бива да те плаши, да предизвиква у теб свиване, страх или агресия. В този дом имаше толкова много различни хора – като пол, като възраст, като ментално състояние, като интереси, биография, характери, че ти неминуемо усвояваш това знание, че светът е пъстър и ти си част от тази пъстрота", изтъкна Емануил Видински.

В събота, 6 април 2024 г. е една от Литературните срещи в "Топлоцентрала" от 18 часа, където Емануил А. Видински ще вземе участие, заедно с други писатели със сходни романи. Темата на дискусията е "Българският роман на порастването".

Чуйте още от разговора на Даниел Ненчев в звуковия файл.