По думите му тази реформа не бива да се прави принудително:
"Аз съм голям привърженик на технологиите, но съм и голям привърженик на това, че хората сами трябва да изберат начина, по който да го правят. Ще дам такъв пример: както никой не ни принуждава да пращаме електронни писма, можем да пращаме и хартиени по пощата. Но вече никой не го прави, защото е по-лесно, по-удобно, по-бързо, съхранява се цялата информация. Хората са започнали да го правят не защото някой ги е принудил, а защото са видели удобството. Мисля, че по същия начин трябва да се процедира и с електронните рецепти."

Той посочи, че е задължително лекарите, които работят със НЗОК да използват електронен подпис, но има някои медици, които не са "на ти" с електронните технологии и поради това паралелно би било по-добре да останат и хартиените рецепти. Освен това каза, че следващите стъпки са, че с навлизането на AI във всички сфери на нашия живот, в това число и в здравеопазването, медицината ще става все по-високотехнологична. Една от възможните посоки на развитие е да се събират данни отдалечено. Друга посока на развитие е диагностиката, като изкуственият интелект вероятно ще бъде по-добър от човека в това, да се постави точна диагноза в образни и лабораторни изследвания. Третата посока е роботизираната хирургия, която включително и в България намира все по-широко приложение.
Относно забраната за откриване на нови болници в страната д-р Кацаров каза:
"Това за мен е груба грешка в здравната политика. Забраната за разкриване на нови лечебни заведения и нови дейности е всъщност забрана за развитие. Развитието на която и да е сфера минава през създаването на нови субекти и внедряването на нови технологии."
Д-р Кацаров сподели, че качеството на медицинската помощ не е добро, като това не е субективна оценка, а е на база на медико-статистическите показатели. Ние в продължение на десетилетия имаме едни от най-лошите такива в ЕС по отношение на предотвратима смъртност, смъртност от лечими заболявания, детска смъртност, продължителност на живота, обща смъртност и т. н. Достъпът до медицинска помощ също до голяма степен е затруднен:
"Той е затруднен по две линии. Едната е чисто регионална - ние имаме огромни регионални диспропорции в предлагането на медицинска помощ, вкл. на първична, извънболнична медицинска помощ. Има цели райони, където има един единствен личен лекар на десетки километри, да не говорим за болница. Другата линия е много високото ниво на доплащане. Ние сме на едно от първите места в ЕС по доплащане от джоба за получаване на медицинска помощ. Почти половината от парите, които даваме са пари от джоба за доплащане. Това е друг тип ограничение на достъпа - хората, които нямат достатъчно пари са затруднени да отидат и те не получават такава помощ по икономически причини."
Според думите му по отношение на общественото здравеопазване също сме изключително слаби. Той даде за пример тютюнопушенето, което е забранено, но забраната не се спазва. Качеството на въздуха, храните и др. също са с лоши показатели.
"Ние имаме един генерален проблем на развитието на нашата държава. Ето, 20 години вече сме в ЕС, а ние продължаваме да сме най-бедните, най-малко да живеем, най-нещастните и т. н. Имаме генерален проблем с развитието си като държава и мисля, че оттам произтичат проблемите", коментира д-р Кацаров.

В деня на Световния ден на здравето, Центърът за защита правата в здравеопазването, заедно с Фондация "Жени и Александър Дърводелски" за втора поредна година обявява Конкурс за студенти по медицина за наградите на Фондация "Жени и Александър Дърводелски". Темата е "Може ли изкуственият интелект да остави без работа лекарите?" Всеки желаещ да участва в конкурса е поканен да напише и изпрати есе на тема "Може ли изкуственият интелект да остави без работа лекарите?". Освен есето, участникът трябва да представи попълнена информационна карта, кратка автобиография (формат Europass) и удостоверение, че е записан, като студент за учебната 2022-2023 година. Всички участници ще получат Грамота, а класираните на първите 5 места ще получат и парична награда в размер на 1000 лева. Наградите ще бъдат връчени на официална церемония в София на 2 юни 2024 г.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

Малко преди Нощта на театрите (15 ноември) представяме старите софийски театри. В началото на 1882 пожар опустошава паянтовата сграда, където през деня е Народно събрание, а вечерта в нея играе първата любителска театрална трупа. На мястото на сегашната СГХГ се помещава друг дървен театър, за който вече сме говорили тук. В 1888 пловдивската трупа остава..
Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев:
За богатия и пъстър живот на изпълнителката на „Любовта е море“, която след триумфа си във Вегас се обръща към духовното, става дума в „Адресите на любовта“. Лиана Антонова е певица, актриса, писателка и легендарна столична красавица. С втория си съпруг, изключителния саксофонист Ангел Везнев, гастролират в Австрия, Германия, Швейцария,..
FesTEAval е посветен на чая и чайните традиции от цял свят. За поредното му издание сме с Николай Кандиларов: "Зимата е най-популярна за чай за българина. Но има промяна, има развитие на чаената култура в София. Има интерес, в АйТи сектора особено. Като цяло зеленият чай е по-популярен. Неправилно използваме думата чай за билковите отвари - те трябва..
Театрите ден и нощ - започваме с 13-та " Нощ на театрите " с гостуването на Мария Панайотова и Катерина Миланова:
Кампания "Направи го" - регистрирай бременност до края 2026 и спечели всичко за бебето безплатно за 1 година. Разказът е на Дани Старидолска: "В кампанията, която е целогодишна, всяко семейство може да се запише на сайта ни и да разкаже личната си история: "реших да имам дете сега, защото". Историите остават за целите на кампанията и няма да се..
Изложба "Спирка София: Пазарни дни” - втори фотографски проект от серията, посветена на мултижанровия район около Женски пазар и неговото опознаване. Гостува ни авторът ѝ, журналистът Константин Вълков: "Малко е сложно да снимаш Женския пазар, той е град в града. Едва ли не на всеки ъгъл има нещо цветно. Именно това създава големи проблеми - в..