По думите му тази реформа не бива да се прави принудително:
"Аз съм голям привърженик на технологиите, но съм и голям привърженик на това, че хората сами трябва да изберат начина, по който да го правят. Ще дам такъв пример: както никой не ни принуждава да пращаме електронни писма, можем да пращаме и хартиени по пощата. Но вече никой не го прави, защото е по-лесно, по-удобно, по-бързо, съхранява се цялата информация. Хората са започнали да го правят не защото някой ги е принудил, а защото са видели удобството. Мисля, че по същия начин трябва да се процедира и с електронните рецепти."
Той посочи, че е задължително лекарите, които работят със НЗОК да използват електронен подпис, но има някои медици, които не са "на ти" с електронните технологии и поради това паралелно би било по-добре да останат и хартиените рецепти. Освен това каза, че следващите стъпки са, че с навлизането на AI във всички сфери на нашия живот, в това число и в здравеопазването, медицината ще става все по-високотехнологична. Една от възможните посоки на развитие е да се събират данни отдалечено. Друга посока на развитие е диагностиката, като изкуственият интелект вероятно ще бъде по-добър от човека в това, да се постави точна диагноза в образни и лабораторни изследвания. Третата посока е роботизираната хирургия, която включително и в България намира все по-широко приложение.
Относно забраната за откриване на нови болници в страната д-р Кацаров каза:
"Това за мен е груба грешка в здравната политика. Забраната за разкриване на нови лечебни заведения и нови дейности е всъщност забрана за развитие. Развитието на която и да е сфера минава през създаването на нови субекти и внедряването на нови технологии."
Д-р Кацаров сподели, че качеството на медицинската помощ не е добро, като това не е субективна оценка, а е на база на медико-статистическите показатели. Ние в продължение на десетилетия имаме едни от най-лошите такива в ЕС по отношение на предотвратима смъртност, смъртност от лечими заболявания, детска смъртност, продължителност на живота, обща смъртност и т. н. Достъпът до медицинска помощ също до голяма степен е затруднен:
"Той е затруднен по две линии. Едната е чисто регионална - ние имаме огромни регионални диспропорции в предлагането на медицинска помощ, вкл. на първична, извънболнична медицинска помощ. Има цели райони, където има един единствен личен лекар на десетки километри, да не говорим за болница. Другата линия е много високото ниво на доплащане. Ние сме на едно от първите места в ЕС по доплащане от джоба за получаване на медицинска помощ. Почти половината от парите, които даваме са пари от джоба за доплащане. Това е друг тип ограничение на достъпа - хората, които нямат достатъчно пари са затруднени да отидат и те не получават такава помощ по икономически причини."
Според думите му по отношение на общественото здравеопазване също сме изключително слаби. Той даде за пример тютюнопушенето, което е забранено, но забраната не се спазва. Качеството на въздуха, храните и др. също са с лоши показатели.
"Ние имаме един генерален проблем на развитието на нашата държава. Ето, 20 години вече сме в ЕС, а ние продължаваме да сме най-бедните, най-малко да живеем, най-нещастните и т. н. Имаме генерален проблем с развитието си като държава и мисля, че оттам произтичат проблемите", коментира д-р Кацаров.
В деня на Световния ден на здравето, Центърът за защита правата в здравеопазването, заедно с Фондация "Жени и Александър Дърводелски" за втора поредна година обявява Конкурс за студенти по медицина за наградите на Фондация "Жени и Александър Дърводелски". Темата е "Може ли изкуственият интелект да остави без работа лекарите?" Всеки желаещ да участва в конкурса е поканен да напише и изпрати есе на тема "Може ли изкуственият интелект да остави без работа лекарите?". Освен есето, участникът трябва да представи попълнена информационна карта, кратка автобиография (формат Europass) и удостоверение, че е записан, като студент за учебната 2022-2023 година. Всички участници ще получат Грамота, а класираните на първите 5 места ще получат и парична награда в размер на 1000 лева. Наградите ще бъдат връчени на официална церемония в София на 2 юни 2024 г.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Коментаторите на "Форум" тази седмица - Георги Захариев и Алексей Пампоров , днес се спряха на следните теми: В София застроява ли се много или това е мит? Ще оцелее ли сградата на "Балкантон" - стълбът на музикалната индустрия от времето на социализма? Днес хората на ул. "Московска" 33 (адреса на Столичната община) станаха свидетели на..
Общественият интерес към приемната грижа намалява, докато все повече деца се нуждаят от нея, показват данните на Националната асоциация за приемна грижа. Какви са причините за това? В предаването "Ритъмът на столицата" събеседници по темата са Александър Миланов изпълнителен директор на Националната асоциация за приемни грижи, и Надя..
Движението на влаковете на Централна гара София е затруднено заради проблем с маршрутно-компютърна централизация, съобщиха от Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Системата осигурява движението на влаковете в част от гарата, допълниха от компанията. Работи се по отстраняването на повредата. От 12:40 часа до момента влаковете..
До 1 февруари в София се провежда Националната конференция по хирургия на гърдата, посветена на темата "Съвременно мултидисциплинарно поведение при карцином на гърдата" . Събитието е с международно участие и събира водещи специалисти в областта на хирургията, онкологията и мултидисциплинарното лечение. Специалисти и учени ще..
Националният археологически институт с музей при БАН преди дни представи находки от два емблематични български археологически обекта от Хераклея Синтика край местността Рупите и Могила 1 в землището на с. Капитан Петко Войвода, община Тополовград. Експонатите ще бъдат представени в изложбата „Българска археология“, която се организира традиционно от..
Само 6 на сто от българите оценяват личния си стандарт на живот като по-скоро висок (все пак има ръст от 2%), малко над половината го определят за среден (53%), а 28 на сто смятат, че водят нисък стандарт на живот . Това показва национално представително социологическо проучване на изследователския център "Тренд" по поръчка на..
"Всичко било е насън" е най-големият хит , изпят преди години от певицата Тони преди години. Сега песента се завърна ремиксирана, за да я чуе съвременното младо поколение. За новото звучене на емблематичното парче Тони и диджей Силвър Иванов разказаха в предаването "Добър вечер, София". Назад във времето, когато Тони стана..