Той е художник, поет, свири на китара, пее, снимал се е и в киното.
От ранна възраст се занимава с рисуване, вдъхновен от своята баба, която е художник.
"Сигурно над хиляда картини съм виждал от нея, невероятно продуктивен и дълбок човек. Започнах с рисуване на икони, тя е доста религиозен човек и започнахме да рисуваме Св. Мина, Младенеца и тогава се запознах с маслените бои. За мен това беше времето, в което аз съществувах и бях щастлив", споделя Милен Пенев –Миленски.
Разказва, че продължава с изобразителното изкуство до ден-днешен:
"Всеки ден, ако не намеря време правя време, събуждам се преди работа за да рисувам, вкарвам любов в това, опитвам се да се съсредоточавам върху първоначалната идея, че просто обичам изкуството и му се възхищавам."
"Разбира се, всеки един момент, в който съм се запознавал с нов вид изкуство, е останал трайно в съзнанието ми – бях на 17, когато реших, че ще сбъдна мечтата си да се науча да свиря на китара и сам се научих. На всеки, който се чуди дали може сам, да можеш. Достатъчно е да знаеш една песен, да хванеш няколко акорда и да ги задържиш, да дрънкаш, докато не прозвучи. Аз така се научих. Впоследствие ми хареса как са прозвучали някои неща и по тях започнах да създавам песни", споделя артистът
Пише стихове и текстове на песни, но повечето на английски, също и снима.
"Снимането - това е най-голямата ми мечта още от малък, когато гледах звездите на Холивуд, възхищавах се как се случва живота на екрана, дори това беше някакъв начин аз да изпитам една частица от този живот", добави той.
Първи досег със снимачната площадка.
"Беше един прекрасен ден, в който се родиха мечти и видях, че е възможно всичко. Поканиха ме да бъда статист в един филм на Орландо Блум, снимаше се в Радомир. Отидохме рано сутринта, щяхме да бъдем американски войници във филма, така каза някой, когато пристигнахме на снимачната площадка, той беше там, видях го, беше с обръсната глава и ми каза "Хей", защото го гледах, все едно виждам баща ми за първи път. Беше "жесток" ден за мен, не знаех къде съм попаднал, но ми харесваше много", спомня си Милен Пенев. Разказът му, може да проследите в разговора.
Стиховете.
Започнах по-сериозно да пиша стихове, след като отидох на село. Имах възможност да поживея сам, да разбера кой съм, да видя изборите които съм направил накъде ме водят и разбрах, че да напишеш нещо е все едно да се изповядаш. Душата ти се отваря, излагаш нещо на един лист и можещ да работиш с него, да видиш какво е. Тогава започнах да пиша, защото нямаше на кой да споделя за нещата, които минаваха през мен, а това беше моят начин, да споделям чрез листа.
Музиката е песен.
"Това е една голяма частица възможност – човек да го направи без да мисли, че не може – в това има смисъл", казва артистът.
Казва, че не е мислил, дали ще звучи добре, или не:
"Но знаех, че като хвана китарата искам да започна да изразявам това, което мисля." До този момент Милен Пенев е написал, изсвирил и изпял над 40 песни.
"Някои имат кратък живот, други остават с теб, с други продължаваш, за да можеш да ги изсвириш с тази мисъл, с която си ги създал, други пък се видоизменят.
От красотата на живота идва вдъхновението в изкуството, категоричен е младият творец, който истински вярва, че винаги има начин да постигнем това, което искаме и път оставен за нас, който да открием.
Днешната ни радиоразходка е по ул. Шипка: Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..
Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...
В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..
Българският филм " Денят, в който тя ще се роди " е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча, Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..
На 27 август започва едно от най-чаканите събития в света на киното - фестивалът във Венеция . Това е неговото 82 издание. Създаден през 1932 година, той е най-старият кинофестивал в света и един от трите най-престижни, наред с Кинофестивала в Кан и Берлинския международен кинофестивал. Провежда се в края на август и началото на септември на остров..
"Ретро изложение Самоков" се появява в календара с авто събитията на България. Тази година, на 23 август, ще бъде неговото първо издание, като централния площад в града ще домакинства проявата. Участието е от отворен тип, без предварителни записвания и на площада ще се допускат участници с ретро автомобили и мотори до изчерпване на местата. Веднага..
Подготовката за излет в планината не трябва да се подценява. Тя винаги трябва да е адекватна и сериозна, независимо дали човек се е запътил на кратък преход - да речем еднодневна разходка, или преход за няколко дни. Това изтъкна пред БНР-Радио София началникът на отряда на Планинската спасителна служба в Дупница Мартин Джокин ,..
Разкъсана облачност