За последните 6 месеца зарядните станции за електромобили в България са се увеличили с 410 и сега общият им брой е 1760 (до март). Броят на електромобилите е 13 466, хибридните автомобили са 51 910.
Това се обяснява както с повишените нужди, така и с европейска директива, която се очаква скоро да се превърне в регламент.
Цялата 2024-та се очаква да бъде година на напредък по отношение на развитието на зарядната инфраструктура за електрически превозни средства, се казва в анализ на Индустриален клъстер "Електромобили" (ИКЕМ).
Според проучването динамиката на развитие на електрическата мобилност в Европа и по света се увеличава през 2023 г. България има преднина в региона, но в последните две години този процес се забавя значително.
Това отбеляза пред БНР-Радио София Иван Костов, член на УС на ИКЕМ и автор на анализа.
Той допълни, че забавяне в темпа на процесите се регистрира в цяла Европа и има редица причини за това. У нас обаче, освен инфлацията, върху готовността на потребителите да преминат към електрически превозни средства оказва влияние и недостатъчно развитата инфраструктура и неравномерното покритие с места за зареждане.
Най-много станции в момента у нас са разположени в големи български градове и по основната пътна мрежа (магистрали).
България е единствената страна в Европейския съюз, която няма система за подпомагане на бизнеса и потребителите. Затова се очаква с нетърпение закон за насърчаване на електрическата мобилност. Проектът се очаква да бъде представен и предложен за обществено обсъждане, допълни още Костов.
Според него и колегите му от ИКЕМ, законът трябваше да е факт през март 2023 г. В него освен за стимулите трябва да намери място и гаранция за професионална реализация на подготвяните и в момента кадри.
Чуйте разговора на Невена Николова.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност